Откога Хардинг е станал ритматист?, учуди се Джоел, забелязвайки за пръв път тази странност. Тази Отбранителна линия е почти нечовешки съвършена. И той я направи отдалеч, с тебешира на дулото на пушката!
Фич не се уплаши. Той умело запрати две Мощни линии отстрани на стената на Хардинг. Хардинг се принуди да сложи Забранителни линии и отстрани.
Тогава Фич прати една Мощна линия, която да отскочи от стената на Мелъди и да удари защитата на Хардинг в гръб.
— Охо — промълви Джоел.
Хардинг с рев начерта линия и зад себе си.
— Ха! — провикна се Фич, тъкмо когато тебеширчетата пробиха кръга му.
— Професоре! — изкрещя Джоел.
Фич обаче се изправи и изскочи от кръга си, когато тебеширчетата се струпаха вътре. Те се разколебаха и професорът бързо направи Забранителна линия около кръга, блокирайки създанията вътре. После изтича през помещението и направи още една линия, която затвори другите тебеширчета между нея и линията на Мелъди.
Накрая се обърна към Хардинг. Онзи, каквото и да представляваше, стоеше със засенчени очи. Вече не се усмихваше. Просто чакаше. Знаеше, че скоро тебеширчетата ще се освободят и пак ще нападнат.
— Професоре — викна Джоел, понеже му хрумна нещо. Беше само предположение, но…
Фич се обърна към него.
— Часовник. Намерете часовник — рече Джоел.
Професорът се позачуди, но изпълни молбата му. Втурна се в една от стаите и излезе оттам с часовник.
Протегна го към Джоел и попита:
— Какво да правя с него?
— Счупете циферблата и покажете на съществото колелцата вътре!
Фич отчаяно отпра циферблата. Вдигна часовника и разкри механизма. Хардинг-Драскачът се отдръпна, изтърва пушката и вдигна ръце.
Фич се приближи, показвайки му тиктакащите чаркове, навитите пружинки, въртящите се колелца. Хардинг извика. На светлината на единствената лампа Джоел забеляза как сянката му почна да трепери и да се гъне. Сянката се замъгли и стана като нарисувана с въглен.
— В името на Дълбините! — продума Фич. — Забравен!
— Какво е това Забравен, праховете да го отнесат дано? — рече Джоел.
— Същество от Небраск. Те водят дивите тебеширчета. Но… как се е добрал до тук? И как се е закачил за Хардинг? Не подозирах, че е възможно. Страшно е, Джоел.
— Това последното и сам го разбирам — отвърна момчето.
— Как ще го убием?
— С киселина — обясни Фич, като продължаваше да държи часовника. — Трябва ни киселина!
— Мелъди, пусни ме да изляза отзад.
— Ама…
— Направи го!
Тя се пресегна и премахна задната линия. Джоел хукна по коридора и по стълбите, където беше втората кофа с киселина. Джоел я грабна и се понесе нагоре към стълбите. Заобиколи фоайето от другата страна, подмина лежащия Нализар и се озова зад Фич.
Джоел спря там. Наблизо затворените от Фич тебеширчета разкъсаха линията и плъпнаха по пода.
Джоел пое дълбоко дъх и плисна киселината към краката на Хардинг. Тя отми Забранителната линия и Защитния кръг и падна върху сянката на съществото.
Тя се разложи, сякаш наистина беше направена от въглен. Или от тебешир. Чернилката се смеси с течността.
Инспекторът с вик се сгромоляса на пода.
Тебеширчетата замръзнаха по местата си.
Стана тихо.
Джоел чакаше. Мускулите му бяха напрегнати. Наблюдаваше тебеширчетата. Те си стояха.
Победихме го. Успяхме!
— Божке — обади се Фич и отри чело. — Всъщност победих в дуел. За пръв път наистина победих! Ръцете ми дори не трепнаха.
— Справихте се фантастично, професоре! — каза Джоел.
— Хмм, това не знам. Обаче, деца, когато си тръгнахте, не можах да заспя. Понеже се държах зле с вас и така нататък. И, хммм. Ти се оказваше прав в толкова много случаи, а пък аз те отпратих, без да те изслушам. Затова излязох да ви намеря. Видях полицаите пред сградата и…
Той се посмути. После посочи с пръст и додаде:
— Питам — какво ще стане с тях?
Джоел погледна затворените тебеширчета. Почваха да се тресат повече от обичайното. После взеха да растат.
Ох, ъх, изстена мислено Джоел.
— Изтрийте линиите, които ги затварят! Бързо!
Фич и Мелъди го изгледаха невярващо.
— Повярвайте ми! — рече Джоел, когато тебеширчетата почнаха да добиват форма. Фич се втурна към своята защита и почна да освобождава тебеширчетата, които беше затворил в малките решетки. Мелъди му каза с поглед „дано знаеш какво правиш“ и се приведе да премахне своите линии.
Първото тебеширче стана триизмерно и доби очертанията на момичето, чието отвличане Джоел видя по-рано. Фич възкликна от изненада, после се пресегна и с втория тебешир, освобождавайки тебеширчетата по-бързо, преди хората, затворени в тях, да бъдат смачкани от загражденията.