Първа задача, замисли се Джоел. Намерете лицето на трите оцветени дяла на конуса. Фигурата представляваше конус с два отстранени сегмента, а в дъното се даваха дължините и мерките на страните. Джоел хвърли поглед на числата, пресметна и написа отговора.
Лейтън положи ръка на рамото му.
— Джоел, това няма да помогне…
Прекъсна, когато Джоел видя втората задача. Изчислението беше лесно. Джоел написа отговора. Следващата фигура беше сфера с изрязан цилиндър и в задачата се търсеше лицето на получената фигура. Джоел надращи отговора.
— Джоел — каза Лейтън, — откъде се сдоби с тези отговори? Кой ти ги даде?
Джоел довърши следващите две задачи.
— Ако вече си получил отговорите от някого — продължи Лейтън, — защо просто не ги написа по-рано? Направил си си целия труд да измамиш, а после си забравил да напишеш домашното?
— Аз не мамя — отговори Джоел, докато пишеше следващия отговор. — Защо бих имал нуждата да правя нещо подобно?
— Джоел — каза Лейтън и скръсти ръце. — Предполага се, че всяка от тези задачи отнема поне по пет минути. И очакваш да повярвам, че ги решаваш наум?
Джоел сви рамене.
— Те са елементарни.
Лейтън изсумтя. Отиде до дъската, бързо начерта конус, после написа няколко цифри. Джоел използва времето да реши следващите три задачи от домашното. После погледна дъската.
— Двеста и едно цяло и един сантиметра — каза той, още преди Лейтън да е спрял да пише. Джоел сведе поглед към домашното и реши последната задача. — Трябва да се поупражните да чертаете, господин професор. Пропорциите на този цилиндър са малко сбъркани.
— Моля? — попита Лейтън.
Джоел отиде при него пред дъската.
— Дължината на наклона трябва да е дванадесет сантиметра, нали?
Лейтън кимна.
— Следователно, ако спазваме пропорциите — продължи Джоел, пресегна се и пречерта конуса, — радиусът на основата трябва да е толкова дълъг, ако искате точно да отразява пропорционалната мярка от четири сантиметра.
Лейтън постоя малко и погледа поправения чертеж. После извади линия и премери. Леко пребледня.
— Ти можеш да прецениш на око, че моят чертеж е сгрешен с няколко сантиметра?
Джоел сви рамене.
— Начертай права с дължина една трета от дължината на този наклон — нареди Лейтън.
Джоел начерта. Лейтън премери.
— Точно до милиметър! Можеш ли да начертаеш кръг със същия радиус?
Джоел изпълни, чертаейки голям кръг на дъската. Лейтън премери кръга с конец и подсвирна.
— Джоел, пропорциите са съвършени! Дъгата на твоя кръг е почти толкова точна, колкото ако я беше начертал с пергел! Трябваше да станеш ритматист!
Джоел извърна поглед и пъхна ръце в джобовете си.
— Закъснял съм с близо осем години за това — промърмори той.
Лейтън се поколеба, после го погледна.
— Да. Май е така. Но, хмм, искаш да ми кажеш, че си седял в час през цялото време и си знаел как да правиш това?
Джоел сви рамене.
— Сигурно си откачил от скука!
Джоел пак сви рамене.
— Не мога да повярвам — каза Лейтън. — Виж, какво ще кажеш да учим тригонометрия като избираем предмет през лятото?
— Тригонометрията вече я знам — отговори Джоел.
— О. Алгебра?
— Знам я.
Лейтън се почеса по брадичката.
— Слушайте — каза Джоел, — моля Ви, може ли просто да мина по геометрия? Имам планове за избираемия предмет през лятото. Ако не мога да ги изпълня… добре, ще уча висша математика или нещо от сорта с Вас.
— Добре — отговори Лейтън, който все още гледаше дъската. — Наистина е грехота, че не си ритматист…
На мен ли го казвате?
— От баща си ли научи това? — попита Лейтън. — Доколкото разбирам, той самият е бил нещо като математик-теоретик.
— Нещо такова — отговори Джоел. Лейтън беше новак в кампуса, пристигнал беше в академията едва преди няколко месеца. Той не познаваше бащата на Джоел.
— Добре — рече Лейтън и вдигна ръце. — Можеш да минеш. Не мога да си представя, че прекарвам три месеца в опити да те науча на нещо, което вече знаеш толкова добре.
Джоел въздъхна дълбоко от облекчение.
— Джоел, просто се постарай да си пишеш домашните, става ли?
Джоел кимна с готовност и се завтече да си вземе учебниците от чина. Най-отгоре бяха двете книги на професор Фич.
Може би денят още не беше загубен.
04
