— Това там синът на майстора на тебешир ли е? — попита професор Хабърсток и присви очи по посока на Джоел.
— Кой? — попита Нализар и отново хвърли поглед към Джоел.
— Ще свикнете с него, Нализар — обясни Хабърсток. — Постоянно се налага да изхвърляме хлапето от часовете си. Намира начин да се промъкне и да слуша.
— Това вече няма да го бъде — заяви Нализар и поклати глава. — Та това е немарливост, да се допуска неритматисти да разсейват учениците ни.
— Е, аз не го допускам в своя час, Нализар — отвърна му Хабърсток. — Други го правят.
— Отивай си — произнесе Нализар и махна с ръка към Джоел. — Ако отново те пипна да ни се пречкаш, ще…
— Всъщност, Нализар — намеси се Фич, — аз помолих момчето да дойде и да говори с мен.
Нализар изгледа свирепо Фич, но нямаше право да възразява на това друг професор да консултира ученик. Многозначително насочи разговора към настоящото положение в Небраск, по който въпрос явно беше експерт.
Джоел приближи Фич.
— Той не бива да Ви говори по този начин, професоре — тихо каза момчето и преви коляно до професора.
— Може би е така, но може би има право. Аз загубих от него.
— Боят не беше честен — възрази Джоел. — Не бяхте готов.
— Бях загубил тренинг — отговори му Фич. После въздъхна. — Момко, истината е, че никога не ме е бивало в боя. Мога да начертая съвършена Отбранителна линия пред учениците, но ако попадна в дуел, едва мога да изкарам и една крива линия! Да, наистина. Трябваше да видиш как треперех днес по време на предизвикателството.
— Видях — каза Джоел. — Бях там.
— Бил си там? — попита Фич. — О, да. Там беше!
— Според мен нарисувахте защитата на Ийстън твърде умело.
— Не, не — рече Фич. — Избрах неподходяща защита за единоборство. Нализар е по-добрият воин. Беше герой в Небраск. В продължение на години се сражаваше с Кулата… Аз, нека бъда честен, рядко съм се сражавал, дори и когато бях там. Много се изнервях и дори не можех да удържам тебешира.
Джоел замълча.
— Да, така е — продължи Фич. — Може би това е за по-добро. Не бих искал да оставя който и да е ученик зле подготвен. Не бих могъл да живея в мир със себе си, ако някой от учениците ми загине, понеже не съм ги обучил както трябва. Аз… аз не мисля, че някога съм вземал това предвид.
Какво можеше да каже Джоел? Не знаеше как да отговори. Вместо това продължи:
— Професоре, връщам Ви книгите. Вие си излязохте без тях.
Фич се сепна.
— Значи всъщност си имал причина да говориш с мен! Забавно е. Аз просто опитвах да раздразня Нализар. Благодаря ти.
Фич взе книгите и ги постави на масата. След това отново се зае да рови из храната си.
Джоел събра цялата си смелост.
— Професоре — каза той и бръкна в джоба си. — Исках да Ви питам за още нещо.
— Хм. Какво?
Джоел измъкна листа и го поопъна на масата. Предаде го на Фич, който го изгледа объркано.
— Молба за избираем предмет за лятото?
Джоел кимна.
— Исках да посещавам Вашия избираем курс по ритматическа защита за напреднали!
— Но… ти не си ритматист, синко — отвърна Фич. — Какъв е смисълът?
— Смятам, че ще е забавно — обясни Джоел. — Искам да бъда учен — в областта на ритматиката, имам предвид.
— Висока цел за някой, който не може да оживи дори една черта.
— Има музикални критици, които не могат да свирят на инструмент — каза Джоел. — А и на историците не се налага да правят историята. Защо тогава трябва само ритматистите да изучават ритматиката?
Фич загледа писмото, после се усмихна.
— Аргументът е донякъде валиден. За съжаление, вече нямам лекции, които да посещаваш.
— Да, но ще водите занятия. Мога да слушам на тях, нали?
Фич поклати глава.
— Боя се, че не става по този начин. Ние, хората в дъното, не избираме какво или кого учим. Трябва да взема определените от директора ученици, а той вече е направил своя избор. Съжалявам.
Джоел сведе поглед.
— Добре… Смятате ли, че е възможно някой от другите професори да поеме часовете Ви по защита за напреднали?
— Момко — започна Фич и съчувствено положи ръка на рамото на Джоел. — Знам, че животът на ритматиста изглежда изпълнен с напрежение и опасност, но дори приказките на професор Нализар за Небраск са много по-драматични от реалността. По-голямата част от изучаването на ритматиката се състои от линии, ъгли и цифри. Войната срещу Кулата се води от шепа премръзнали и измокрени мъже и жени, които дращят линии на земята — това между седмиците, в които напразно си стоят в дъжда.
— Знам — бързо отговори Джоел. — Професоре, вълнува ме теорията.
— Всички твърдят това — продължи Фич.