— Всички?
— Мислиш, че си първият младеж, който иска да посещава часовете по ритматика? — усмихнато попита Фич. — Непрекъснато получаваме такива молби.
— Наистина? — попита Джоел с помръкнало сърце.
Фич кимна.
— Половината са убедени, че в залите със сигурност става нещо тайнствено и вълнуващо. Другата половина смятат, че ако просто учат достатъчно здраво, самите те могат да станат ритматисти.
— Може би… има начин? — запита Джоел. — Искам да кажа, Прашните като Вас са просто обикновени хора преди въвеждането си. Следователно, и други обикновени хора могат да станат ритматисти.
— Не става така, момко — каза Фич. — Господарят внимателно подбира ритматистите си. След като възрастта на въвеждането е преминала, изборът е направен. През последните двеста години не е бил избран човек, по-възрастен от осем години.
Джоел сведе глава.
— Не бъди толкова тъжен — каза му Фич. — Благодаря ти, задето ми върна книгите. Сигурно щях да преровя кабинета си три пъти за тях!
Джоел кимна и се обърна, за да си върви.
— Между другото, той не е прав.
— Кой?
— Ялард, авторът на онази книга — каза Джоел и посочи втората от двете книги. — Според него трябва да се забрани използването на Защитата на Блад на официални дуели и турнири, но той е недалновиден. Четири комбинирани елипсоидни сегмента може и да не образуват „традиционна“ Отбранителна линия, но са много ефективни. Ако ги забранят на дуелите, понеже са твърде мощни, то тогава никой няма да ги научи и няма да може да бъдат използвани в битка, ако трябва.
Фич повдигна вежда.
— Значи си внимавал на лекциите ми.
Джоел кимна.
— Може би ти е в кръвта — продължи Фич. — Баща ти имаше известен интерес към тези неща.
Поколеба се, а после се наведе към Джоел.
— Традицията не допуска това, което искаш, но винаги има хора, които скъсват с традицията. По-нови университети, напористи и млади, започват да преподават ритматиката на всеки, който желае да учи. Запиши се в някой от тях, щом пораснеш още. Това няма да те направи ритматист, но ще можеш да учиш онова, което желаеш.
Джоел изпита колебание. Това всъщност звучеше добре. Поне представляваше някакъв план. Джоел нямаше да бъде ритматист — примиряваше се — но отиването в някой от тези университети…
— Това би ми харесало — каза Джоел. — Но ще ме приемат ли, ако не съм се учил при професор по ритматика?
— Може би.
Фич леко тропна с ножа по чинията. Изглеждаше замислен.
— А може би не. Ако учеше с мен…
Фич погледна към предния край на масата, към Нализар и останалите. После погледна храната си.
— Не. Не, синко, не мога да го приема. Твърде нетрадиционно. Вече предизвиках достатъчно неприятности. Съжалявам, синко.
С тези думи го отпращаше. Джоел се обърна и си тръгна, с пъхнати в джобовете ръце.
06
Джоел мразеше нощите.
Нощта означаваше легло, а леглото означаваше да лежи в мрака, да се чувства изтощен и въпреки това да е напълно неспособен да заспи.
Двамата с майка му деляха една стая в семейното общежитие. Имаха килер, който изпълняваше и ролята на гардеробна, и ползваха общата баня в края на коридора. Стаята беше малка — тухлени стени, еднокрил прозорец и легло. Когато майка му имаше почивен ден, Джоел спеше на пода. В другите дни той оправяше леглото и го оставяше за майка си, за да спи през деня, когато не е на смяна.
Навремето живееха в по-просторна квартира, придадена към работилницата на баща му в мазето на общежитието. След злополуката майката на Джоел беше помолила директора да им позволи да се преместят в друга стая. Джоел не се беше оплакал. Работилницата за тебешир пазеше твърде много спомени.
Джоел зяпаше тавана. Някои нощи излизаше на моравата и четеше книги на светлината на фенерите, но това обикновено му докарваше неприятности. Майка му почти беше убедена, че лошото представяне в училище има нещо общо с тези нощни привички.
Над главата си, на тавана, можеше да различи линии в бледата светлина на фенерите отвън. Защитата на Ийстън, един от най-сложните традиционни ритматически защитни кръгове. Проследи с поглед линиите — първо вътрешната окръжност, после вписания деветоъгълник с липсващите страни, външните кръгове.
Скицата беше нескопосна, макар че когато я направи преди две години, Джоел изпита гордост от нея. Деветте точки на свързване не бяха на точните места и няколко кръга бяха неравни. Ако тази защита беше използвана от някой ритматист по време на дуел, кръгът щеше да се разкъса за броени мигове. Дори и сега Джоел често не можеше да начертае кръга с деветте точки без образец. Само една свързваща точка, поставена не на място, можеше да разруши целостта на рисунката.