Целостта на рисунката. Тази нямаше цялост. Беше просто тебешир върху мазилката; не притежаваше сила. Той примигна и стисна зъби. Понякога мразеше ритматиката. Тя се състоеше изцяло от сражения и сблъсъци. Защо не можеше да направи нещо полезно?
Обърна се на една страна. Прав ли беше Майкъл? Дали Джоел не беше твърде прехласнат по ритматиката? Всички, от Фич до майка му, в един или друг момент му го бяха казвали.
И все пак… ритматиката беше единственото, за което го беше грижа, единственото, за което изглежда притежаваше умения. Какво беше той без ритматиката? Подчертано му беше показано, че доброто образование няма да го издигне до положението на другите ученици.
И какво да прави сега? Да следва пътя, който всички очакват от него? Да се справи достатъчно добре в училище, за да получи работа като чиновник, едно стъпало по-горе от работника?
Или да продължава да преследва мечтата? Да учи ритматика в някой университет? Да стане изследовател на ритматиката, специалист. Фич му беше предложил залък от нещо голямо, но беше отдръпнал чинията веднага. Джоел усещаше как това разпалва у него гняв.
Потисна го. Фич наистина искаше да ме учи, помисли той. Беше толкова потресен от случилото се днес, че не посмя да попита.
Фич щеше да прекара лятото в преподаване на ученици, които директорът Йорк щеше да му даде. В ума на Джоел почна да назрява план. Отчаян, глупав план.
Джоел се усмихна. Необходимо беше да се провали на изпита по история.
— Трябва отново да ви напомня колко е важен този изпит — каза професор Ким. Той беше един от малцината чужденци сред преподавателите. Макар да говореше без акцент — семейството му се преселило в Съединените острови, когато бил още бебе — произходът му личеше ясно от азиатския цвят на кожата и формата на очите.
Назначаването на Ким в Общото училище беше предизвикало голям шум. Родителите се бяха разтревожили, че той ще преподава история на техните деца — бояха се, че ще представи джосеунската версия на събитията. Джоел не можеше да определи как гледната точка може да изопачи истината. В крайна сметка, народът на ДжоСеун беше завладял Европа. Мигар някой можеше да оспори този факт?
— Този изпит дава петдесет процента от крайната ви оценка — каза професор Ким и раздаде тестовете на учениците, крачейки между чиновете. — Имате два часа да го напишете. Не си губете времето.
Професор Ким носеше костюм и папийонка, въпреки че други професори, които бяха завършили университетите във Франция или в Еспаня, обикновено носеха джосеунско официално облекло вместо костюми или рокли. Ким навярно разбираше, че е нужно да бъде дори по-голям американец от останалите.
Джоел написа името си горе на теста и започна да преглежда трите въпроса за есе.
Анализирайте събитията и възможните причини, довели до откриването на ритматиката.
Анализирайте последиците от изгнанието на Монарха от Британия.
Опишете ранната борба срещу дивите тебеширчета и последвалата ги изолация в Кулата в Небраск.
Джоел знаеше отговорите. Той знаеше в дълбочина как крал Грегъри III е бил принуден да напусне Британия при настъплението на джосеунците. Бил приет от Америка, въпреки историческото напрежение между двете държави. Грегъри, останал без политическа власт, се превърнал преди всичко в религиозен водач.
И тогава на запад се появили дивите тебеширчета, заплаха за всичко живо на Островите. Крал Грегъри открил ритматиката и бил първият ритматист. Когато това станало, той вече бил старец.
Дали не беше прекалено Джоел да се надява, че може да стане ритматист, въпреки че е надхвърлил възрастта за въвеждане? Това се беше случвало по-рано.
Надраска някакви отговори на въпросите. Но не и правилните отговори. Ужасни отговори. Този изпит даваше петдесет процента от годишната му оценка. Пропаднеше ли по история, щеше да му се наложи да прекара лятото в преговор с помощта на учител.
Мама ще ме убие, рече си той, докато завършваше теста, отговаряйки на последния въпрос с някакво остроумие за кимчито и за това как дивите тебеширчета вероятно са избягали в Кулата, за да се избавят от вонята му.
Джоел стана от мястото си само няколко минути след започването на работа. Отиде отпред и предаде изпитната работа на професор Ким.
Учителят колебливо го прегледа. Свъси се на трите прости отговора.
— Мисля, че отново трябва да прегледаш работата си.
— Не — отвърна Джоел. — Доволен съм от нея.