— Написах отговори, за които знаех, че са грешни — додаде Джоел.
— В името на небесата, защо си направил такова нещо?
— Исках да ме скъсат, за да мога да получа допълнителни уроци по история през лятото.
— Джоел, защо просто не попита професор Ким може ли да се запишеш в неговия курс?
— В неговия избираем курс ще се занимават с европейската култура по време на джосеунската окупация — отговори Джоел. — Нужно ми беше да се проваля по история на ритматиката, за да ми се наложи да я уча допълнително.
— Можеше да се обърнеш към някого от професорите и да го помолиш да те обучава — строго каза Йорк. — Саботирането на собствените ти оценки съвсем не е уместно.
— Опитах — обясни Джоел. — Професор Фич каза, че не е позволено на обикновени ученици да се готвят при професори ритматисти.
— Е, убеден съм че професор Ким би могъл да предложи отделен курс относно… Обърнал си се към Фич?
— Да.
— Той е ритматист!
— Тъкмо това беше смисълът, сър. — Как би могъл да го обясни? — Всъщност не искам да уча история. Искам да уча ритматическите линии. Прецених, че ако мога да хвана професор Фич насаме и да го накарам да говори за ритматиката, ще мога да науча за отбраната и нападението, дори и ако се предполага, че обучението е по история.
Той преглътна и зачака презрителната оценка, която получаваше от другите.
— Ох, добре — каза Йорк. — В такъв случай има смисъл, предполагам. Ако разсъждавам като юноша. Синко, защо просто не дойде да ме помолиш?
Джоел примигна.
— Хмм, искам да кажа, всеки явно мисли, че ще е нахално от моя страна да уча ритматика, че не би трябвало да безпокоя професорите.
— Професор Фич обича да го безпокоят, особено ученици. Той е един от малцината истински учители, които имаме в това училище.
— Да, обаче каза, че не може да ме обучава.
— Има традиции — каза Йорк, остави формуляра и извади друг. Огледа го неуверено.
— Сър? — попита Джоел. Надеждата му почна да се възвръща.
Йорк остави документа настрани.
— Не, Джоел. Фич е прав. Съществуват правила срещу това обикновени ученици да се записват на ритматически курсове.
Джоел затвори очи.
— Разбира се — продължи Йорк, — аз току-що възложих на Фич един много важен проект. За него ще бъде много полезно да разполага с помощ. Нищо не ми забранява да му назнача помощник в изследването от общото училище.
Джоел отвори очи.
Директорът Йорк извади друг формуляр.
— Естествено, ако приемем, че този помощник няма да разсейва професор Фич. Вече му дадох ученик за допълнителни уроци. Не искам да го претоварвам.
— Обещавам да не преча — разпалено отговори Джоел.
— Подозирам, че това съвсем ще ядоса професор Нализар с всичките му опити да държи ритматистите отделно от простите люде. Каква трагедия.
Йорк се усмихна. Сърцето на Джоел подскочи.
— Разбира се — продължи Йорк и погледна часовника, — не мога да те назнача на тази позиция, ако нямаш избираем предмет за лятото. По моите изчисления все още разполагаш с четиридесет и пет минути до края на часа по история с Ким. Мислиш ли, че можеш да изкараш оценка и да минеш на изпита, ако се върнеш и използваш оставащото време?
— Бих могъл, разбира се.
— Добре тогава — рече Йорк и потупа листа с длан. — Този формуляр ще е тук, готов, и ще те чака, ако се върнеш до края на деня с оценка, че минаваш по история.
След няколко мига Джоел вече беше извън канцеларията и търчеше през моравата към часа по история. Връхлетя в аудиторията запъхтян и сепна учениците, които още пишеха тестовете.
Неговият лежеше върху писалището на Ким, където го беше оставил.
— Директорът ме убеди да опитам пак — каза Джоел. — Мога ли… да получа нов изпит?
Ким допря връхчетата на пръстите си.
— Дали пък просто не си отишъл да погледнеш отговорите, докато беше навън?
— Честна дума, господине, не съм! От канцеларията могат да потвърдят, че седях там през цялото време, със затворени учебници.
— Отлично — отговори Ким и погледна часовника. — Но въпреки това ще трябва да свършиш теста в зададеното време. — Той извади нов изпит и го даде на Джоел.
Джоел грабна изпита, взе мастилница и писец и се завтече към чина си. Писа трескаво, докато не звънна часовникът, който бележеше края на часа. Джоел зяпаше последния въпрос, на който поради липса на време не беше отговорил наистина задълбочено.
Пое дълбоко дъх и се присъедини към останалите ученици отпред за предаване на изпита. Изчака всички да минат.
Ким го взе и вдигна вежда при вида на задълбочените отговори.
— Май трябваше да те пратя в кабинета на директора преди месеци, щом резултатът от посещението е такъв.