— Дали бихте могли да оцените работата ми? — помоли Джоел. — Да ми кажете дали минавам?
Ким погледна часовника. Взе перо, топна го в мастилницата и почна да чете. Джоел чакаше, сърцето му тупкаше, а професорът бележеше точки тук и там.
Най-после Ким събра резултата в края на листа.
— Минавам ли? — попита. Джоел.
— Да. Кажи ми, защо предаде другия изпит? И двамата сме наясно, че по този предмет си доста добър.
— Просто ми беше нужна правилна мотивация, господине. Моля Ви, бихте ли написали на директора бележка, че минавам?
— Предполагам. Случайно да се интересуваш от моя избираем курс по история за напреднали това лято?
— Може би догодина — отговори Джоел, а духът му отново беше висок. — Благодаря Ви.
След малко, когато влезе в канцеларията, завари там формуляра. Беше попълнен и нареждаше Джоел да стане асистент в изследването на професор Фич за лятото. До формуляра имаше бележка от директора.
Следващия път опитай да разговаряш с мен, гласеше бележката. Напоследък мисля, че ритматистите са прекалено загрижени да се държат отделно от останалия кампус.
Много съм любопитен да видя как професор Фич се справя с текущия проект. Инспектор Хардинг настоя да възложа на най-добрия си ритматист да работи по проблема. Намирам, че е удобно, макар и злощастно, че моят най-добър учен внезапно разполага с много свободно време.
Дръж под око нещата, които са свързани с този проект, заради мен, ако не възразяваш. От време на време може да искам да ме осведомяваш.
2.
07
Рано на следващата сутрин Джоел излезе от общежитието и се насочи към кампуса на ритматистите. Вдиша дълбоко и се наслади на аромата на разцъфналите дървета и прясно окосената морава. Кампусът на ритматистите се състоеше от четири основни сгради — внушителни тухлени постройки, наречени на всяка от четирите основни ритматически линии. Кабинетите на преподавателите се намираха на горните етажи на сградите.
Джоел отвори една от външните врати на залата на Защитата и пое по тясно стълбище. Качи се на третия етаж, където се натъкна на дебела дървена врата. Беше осеяна с чворове и възли, което ѝ придаваше старинен вид — това впечатление цареше в кампуса на ритматистите.
Джоел се смущаваше. Никога не беше посещавал някой от преподавателите ритматисти в кабинета му. Професор Фич беше мил човек, но как ли щеше да се държи, когато открие, че Джоел е действал през главата му и се е обърнал направо към директор Йорк?
Имаше само един начин да установи. Почука на вратата. Мина малко време без отговор. Пресегна се да почука отново, ала в същия миг вратата се отвори. Вътре стоеше Фич, сивият му ритматически кител беше разкопчан и се виждаха бялата жилетка и панталони.
— Да? Хъм? О, синът на майстора на тебешир. Какво те води насам, момко?
Джоел колебливо вдигна формуляра, даден му от директор Йорк.
— Хъм. Какво е това? — Фич взе формуляра и го прегледа.
— Асистент в изследването? Ти?
Джоел кимна.
— Ха! — възкликна Фич. — Каква чудесна идея! Защо аз не се досетих за това? Да, да, влез.
Джоел въздъхна с облекчение и се остави Фич да го въведе вътре. Помещението приличаше повече на коридор, отколкото на стая. Беше много по-дълго, отколкото широко, и беше претъпкано с камари книги. Няколко тесни прозореца отдясно осветяваха смесица от събрани оттук-оттам мебели и джунджурии, натрупани до двете стени. От тавана висяха два малки механични фенера и чарковете им тракаха, докато светеха.
— Наистина — рече Фич, докато си проправяше път сред купчините книги, — трябваше да се досетя, че Йорк ще се постарае всичко да заработи. Той е блестящ администратор. Само небесата знаят как успява да уравновеси всички тези ярки личности, от които гъмжи кампусът. Синовете на рицари-сенатори се смесват с ритматисти и хора, които се изживяват като герои от Небраск. Божичко.
Джоел следваше професора. Стаята беше от външната страна на сградата; в ъгъла правеше чупка от деветдесет градуса и продължаваше и край северната стена. Най-сетне завършваше с тухлена стена, в която опираше малко, спретнато оправено легло. Подпъхнатите чаршафи и кувертюра изглеждаха в пълен контраст с безпорядъка в останалата част от мрачния кабинет на Фич с тухлени стени.
Джоел застана в ъгъла и загледа как Фич рови из книгите. Той струпа няколко настрани и разкри плюшена табуретка и съответния фотьойл. Кабинетът дъхнеше на прахоляк — миризмата на стари книги и пергаменти се смесваше с тази на влажните тухлени стени. Беше малко хладно въпреки наближаващото лято.