Почна да чертае на пода. Не кръг в реални размери, а малък, учебен. Беше широк само една педя и Фич го начерта с връхчето на тебешира, та линиите бяха съвсем тънки.
— Представи си, че участваш в този дуел. Така, във всеки дуел имаш три възможности за начало. Можеш да подбереш защитата си в зависимост от своята стратегия — мощна защита, ако искаш да се държиш дълго време, или по-слаба защита, ако искаш да приключиш бързо и да нападаш агресивно.
— Освен това обаче можеш и да чакаш, преди да начертаеш защитата си, докато се увериш какво прави противникът ти. Наричаме това да предусещаш противника — оставяш го да поведе и после печелиш предимство, като изграждаш защитата си в зависимост от това, което той прави. Нека предположим, че противникът ти чертае защитата на Матсън. Какъв ще бъде твоят отговор?
Фич изпълни малкия кръг пред себе си, като нарисува по-малки кръгове в горните и долните точки на свързване, а в другите такива точки добави дребни тебеширчета. Когато завърши първото — змия — то оживя и се разшава, после почна да пъпли пред кръга. Змията беше прикрепена за предната точка на свързване с въженце на шията.
— Е? — попита Фич. — Коя защита ще е най-добре да ползваш срещу мен?
— Не знам — отговори Мелъди.
— На Балинтейн — предположи Джоел.
— А, и защо нея? — попита Фич.
— Защото защитата на Матсън кара моя противник да рисува множество защитни тебеширчета. Ако мога да разполагам с бърза за рисуване основна защита, която ми оставя много свободно място отгоре, за да направя Мощни линии, мога да почна обстрела, преди противникът ми да е готов със защитата.
— Отлично — отговори Фич. — Хмм, за съжаление тъкмо тази стратегия използва Нализар срещу мен. Съмнявам се, че ме предусети — почна да рисува твърде бързо. Несъмнено, бързата защита често е в негов стил, при това той вероятно знаеше, че аз обичам сложните защити. Можеше да предвиди, че неговата стратегия е добра.
Фич се поколеба, опря тебешира си до малкия кръг. След няколко секунди той изчезна в прах. Всеки ритматист можеше да премахне своите линии по този начин, но не можеше да изтрие чуждите. Само трябваше да допре тебешира до линиите и целенасочено да им повели да изчезнат.
— Но не смятайте — продължи Фич, — че само защото сте агресивни, ще победите добрата защита. Истина е, че силната защита по принцип е по-жизнена срещу многобройни противници. Един умел дуелист обаче може да изгради защитата си дори и срещу решително нападение.
— Следователно — заключи Мелъди — Вие казвате, че няма значение каква защита използвам.
— Изобщо не казвам това! — рече Фич. — Хмм, или пък казвам. Няма значение коя защита използваш, защото най-важна е стратегията. Трябва да разбираш защитите, за да знаеш какви са предимствата ти, когато избереш една от тях. Трябва да разбираш защитата на противника, за да узнаеш слабите му места. Ето, какво ще кажеш за това.
Нарисува на пода елипса, после почна да скицира Забранителни линии и едно тебеширче най-отгоре.
— Това е защитата на Озбърн — каза Джоел.
— Много добре. Разбира се, не ще да е трудно да се определи, доколкото само една от основните защити се базира на елипса. И така, коя защита ще действа срещу тази на Озбърн?
Джоел се позамисли. Озбърн беше елипса — следователно предната и задната ѝ част бяха много по-силни от предната и задната част на един кръг. Фланговете ѝ обаче щяха да са слаби.
— Ще ползвам също Озбърн — отговори Джоел. — Така ще имам равна на неговата сила и дуелът ще се превърне в изпитание на умението.
— Ах, разбирам — рече Фич. — А ти, Мелъди? И ти ли ще постъпиш така?
Тя отвори уста, вероятно да каже, че не я интересува. После се разколеба.
— Не — отговори тя и вирна червенокосата си глава. — Ако наблюдавам съперника си, за да видя какво прави, значи не мога просто да изляза със същата защита — защото ще се забавя и ще допусна той да напредне! И ще трябва да го догонвам през целия дуел.
— Аха! Правилно.
Джоел се изчерви. Говорил беше прибързано.
— Така — обърна се Фич към Мелъди, — ако няма да ползваш Озбърн, коя тогава?
— Хмм… Сумсион?
Джоел кимна. Сумсион беше бърза защита с открити страни. Често се ползваше от хора, които предпочитаха нападателни тебеширчета — а те щяха да са основното средство да се победи съперник с Озбърнова защита. Пращаш тебеширчетата да нападнат уязвимите флангове.
Мелъди се усмихна доволно и победоносно на Джоел, а Фич използва тебешира, за да изтрие нарисуваното.