Ох, свърши!, рече си Джоел.
— Направете още една, господин професоре.
— Хмм. Не трябва ли да работиш по списъците?
— Само ми дайте още една възможност да я победя — помоли Джоел.
— Добре тогава. И двамата извадете тебеширите си.
Джоел се посмути. В момента не носеше тебешир.
— Може ли… да ми заемеш един? — свенливо прошепна той на Мелъди.
Тя извъртя очи, но му даде. Двамата коленичиха един до друг на пода. Фич почна да рисува. Джоел го наблюдаваше и се стараеше да отгатне коя защита ще използва. Кръг — значи не беше тази на Озбърн. После Фич очерта малко кръгче най-отгоре и го запълни със Забранителни линии.
Сумсион, каза си Джоел. Пак защитата на Сумсион.
В предната част на тази защита имаше една Забранителна линия, която — веднъж поставена на мястото си — нямаше да позволи на Фич повече да чертае от тази страна. Следователно Защитата на Сумсион започваше с много силна предна част, която обаче не можеше да бъде предпазвана. Цялото време на ритматиста щеше да иде в рисуване на тебеширчета и пращането им в нападение.
Нужно ми е да ударя силно по тази предница, разсъди Джоел. Да направя пробив на място, където той смята, че е силен, обаче не може да се защити.
Това вероятно означаваше, че защитата на Балинтейн е най-подходяща. Джоел обаче не я нарисува. Искаше нещо по-драматично. Трескаво почна да чертае по грубия дъсчен под и изобрази кръг с девет точки и с множество свързани тебеширчета наоколо, с което си създаде много силна защита. Не си направи труда да се закотвя със Забранителни линии. Почна направо да чертае Мощни линии, за да ги изстреля в самото чело на кръга на Фич.
— Добре — рече Фич и се изправи. — Да видим тук. Хмм…
Джоел погледна настрани. Мелъди беше начертала защитата на Балинтейн, при това се беше справила доста добре — като за нейните възможности. Линиите бяха лъкатушни и кръгът беше кривичък, обаче всички части си бяха на мястото.
— Да, наистина — рече Фич. — Всъщност това е доста добро, мила моя. Може и да нямаш око за кръговете, обаче мислиш като ритматист. — Фич замълча и се приведе да разгледа работата ѝ по-отблизо. — Божке! Би ли погледнал това тебеширче? Наистина!
Джоел се наведе. Повечето ритматисти ползваха опростени тебеширчета. Змии, паяци, от време на време дракони. Самият Фич предпочиташе по-сложните рисунки — явно те бяха по-силни от онези с по-малко линии. Джоел нямаше възможност да изучи добре теорията за тебеширчетата.
Едничкото тебеширче на Мелъди — при защитата на Балинтейн имаше място само за едно — беше невероятно подробно и сложно, въпреки размера. Мъничката мечка беше с щриховани сенки, имаше къси чертички за козина и пропорциите ѝ бяха съвършени.
Крачеше напред-назад из гората пред нейния кръг, вързана за свързващата точка с малка тебеширена верига. Всяка брънка на веригата беше нарисувана отделно.
— Охоо — продума Джоел, без да иска.
— Да — продължи Фич. — И в случая според мен Балинтейн е правилният избор. Макар че и нещо с много силна защита против тебеширчета също би свършило работа.
Фич хвърли поглед на кръга на Джоел.
— А, с девет точки? Малко се перчим, нали така?
Джоел сви рамене.
— Хмм. Не е зле, Джоел, трябва да отбележа. Третата точка е отместена с няколко градуса, но останалите са в разумни граници. Това защитата на Хил ли е?
— Модифицирана.
— Без Забранителни линии?
— Вие начертахте Сумсион. Значи е възможно да не ползвате много Мощни линии, не и ако не сте специалист по отблъскването им. Вие обаче не се подготвихте за такова действие. Следователно не бихте могли да ме отблъснете. Това означава, че не ми е нужна стабилизация.
— Отлична аргументация — отговори Фич. — Освен ако не забележа какво си направил, естествено. Помни, винаги бих могъл да премахна Забранителната линия и изненадващо да те нападна отпред!
— Това би Ви отнело няколко секунди — прецени Джоел. — Щях да забележа и да стабилизирам защитата си.
— При положение, че наблюдаваш внимателно.
— Ще наблюдавам. Вярвайте ми.
— Да… Вярвам, че ще наблюдаваш. Е, това със сигурност е впечатляващо. Смятам, че е много вероятно и двамата да ме победите!
Съмнително е, рече си Джоел. Беше виждал как рисува Фич — наистина беше добър. Наистина, неуверен по време на дуел, но много добър. Все пак, Джоел подозираше, че професорът не се държи покровителствено, а само ги насърчава.
Доколкото можеше да се прецени от реакцията на Мелъди, това вършеше работа. Всъщност тя се вълнуваше от рисуването.