Джоел разгледа скицата.
— Линиите ѝ са били нападнати от тебеширчета. От множество тебеширчета.
— Бедното дете — меко рече Фич. — Намерили са кръв в кръга. Който и да е сторил това, знаел е Глифа на Откъсването. Това означава, че е бил в Небраск.
— Но тя може още да е жива, нали?
— Можем да се надяваме.
— Какво се очаква да направите Вие? — попита Джоел.
— Да открия кой прави това. Или поне да снабдя инспектора с възможно най-много сведения за извършителя.
— И всичко това от една скица?
— Е, разполагаме и с това — отговори Фич и измъкна още два листа. Представляваха реалистични скици, с качеството на онези, които учениците по рисуване правят на купа с плодове например. Първата беше скица на дъсчен под, а втората — част от тухлена стена. И двете се пресичаха от части от линии.
— Какви са тези линии? — попита Джоел.
— Не съм сигурен. Направени са с тебешир. Първата е точно на влизане в къщата, а втората — на външната стена.
— Това не са ритматически линии — рече Джоел. Първата беше остра и назъбена, все едно очертаваше остри върхове. Втората беше крива, усукана около себе си, като че нарисувана от дете. Нещо в нея беше странно познато на Джоел.
— Да — отвърна Фич. — Защо му е на някой да рисува тези линии? Дали предназначението им не е да се отърват от нас и да ни объркат? Или има нещо повече?
Джоел посочи първата скица, на защитата на Матсън.
— Ние заключаваме, че тази защита е нарисувана от Лили?
— Близо до кръга е намерено парче тебешир — обясни Фич. — Съставът му е като на изработените в Армедиус. Освен това тази защита на Матсън е по мой модел. Всички професори преподават защитите по малко по-различен начин и аз разпознавам работата на моите ученици. Този кръг със сигурност е начертан от Лили. Знай, че тя беше една от най-добрите ми ученички. Много умна.
Джоел разучаваше кръга.
— Той… е нападнат от много тебеширчета, господин професоре. Може би твърде много. Би трябвало да си пречат едно на друго. Който и да е извършил това, стратегията му не е била много добра.
— Да. Или е така, или пък стратегията му е била просто да надделее.
— Да, обаче миналата седмица — когато дадохте на мен и на Мелъди да рисуваме — Вие казахте, че защитата на Матсън е силна срещу Линиите на Създаването. Казахте, че срещу нея е най-добре да се прилагат Мощни линии. А по този кръг няма никакви следи от обстрел с Мощни линии. Само сдъвкано и откъснато от тебеширчета.
— Много добре, Джоел. Имаш набито око за ритматиката. И аз забелязах това. Какво ни говори обаче?
— Не би могъл да нарисува толкова много тебеширчета бързо — продължи Джоел. — За да пробие защитата на Матсън, нападателят трябва да разполага с много подробни и силни тебеширчета. Отбраняващият се винаги има предимство, понеже свързващите точки дават сила на неговите тебеширчета. Като знаем това, съмнително е нападателят да е имал време да завърши достатъчно силни тебеширчета, за да нанесат такива щети за времето, което е било необходимо на отбраняващия се да начертае защитата на Матсън.
— Което означава…
— Че тебеширчетата вече са били нарисувани — осъзна Джоел. — Това обяснява защо не е намерен кръгът на нападателя! Не му е било нужно да се защитава, понеже Лили не е имала време да предприеме никаква офанзива. Нападателят сигурно е държал някъде своите тебеширчета, блокирани от Забранителни линии, и е чакал Лили да приближи. Тогава ги е пуснал.
— Да! — възкликна Фич. — Точно каквото мисля и аз!
— Ала това е почти невъзможно — продължи Джоел. Тебеширчетата се контролират много трудно — трябва да им се дават точни и прости инструкции. Например: върви напред, после завий вдясно, докато стигнеш стената. Или: върви напред и когато стигнеш до тебешир, нападай. — Как въобще е възможно някой да успее да разбие вратата и после да поведе армията от тебеширчета срещу Лили?
— Не знам. Питам се обаче дали това има нещо общо с другите две линии. През последните две седмици търсех следи в моите текстове. Може пък назъбената линия да е лошо нарисувана Мощна линия? Някои линии, ако не са изобразени правилно, нямат ритматическа сила и са просто тебешир върху земята. Втората може да е Отбранителна линия. Понякога тебеширът прави странни неща и ние не знаем защо.
Джоел придърпа табуретката и седна.
— Това няма смисъл, професоре. Ако тебеширчетата се контролираха толкова лесно, че да направят нещо такова, нямаше да са ни нужни Отбранителни кръгове. Просто щяхме да държим малки кутии с тебеширчета, готови за нападение.