— Сухарска работа — каза Мелъди.
Теоретична ритматика, рече си Джоел.
— Трябва да разбера точно кои книги носеше Нализар!
Мелъди извъртя очи.
— Чакай тук — каза тя и тръгна нанякъде.
Джоел чакаше нервно. Наоколо надзъртаха ученици ритматисти. Гледаха го странно, но никой не се заяде.
След няколко минути Мелъди се върна и му подаде листче. На него бяха записани три заглавия.
— Нализар ги даде на библиотекарите, после се върна в час, като поиска да му ги изпишат и да му ги пратят в кабинета.
— Как се сдоби със заглавията? — попита развълнувано Джоел и взе листчето.
— Отидох при него и споменах колко ми е противно наказанието да разнасям съобщения.
Джоел примигна.
— Това го накара да ми дръпне една лекция. Професорите обожават да държат лекции. Все едно, докато ме назидаваше, успях да прочета заглавията на гръбчетата на книгите, които носеше.
Джоел отново ги погледна. Предположения за възможността за нови и неоткрити ритматически линии, гласеше първото, от Джералд Тафингтън. Другите две имаха по-мъгляви заглавия, нещо теоретично, обаче тази изглеждаше истинска скъпоценност.
Нализар проучваше новите ритматически линии.
— Благодаря ти — каза Джоел. — Наистина. Благодаря ти.
Мелъди сви рамене.
— Трябва да вървим. Току-що получих лекция от Нализар — не искам и Фич да ми чете, задето съм закъсняла.
— Да, права си — съгласи се той. — Секунда.
Хвърли поглед към претъпканите с книги лавици. Толкова дълго беше опитвал да влезе.
— Трябва да се сдобия с няколко от книгите — заяви той. — Ще ги изпишеш ли за мен?
— Можеш да вземеш една. Днес определено съм нетърпелива.
Реши да не спори. Вместо това погледна над близкия куп, където се беше размотавал Нализар.
— Идвай — каза тя.
Джоел измъкна томче с обещаващ вид — Човекът и ритматиката: произходът на силата. Подаде ѝ книгата и двамата излязоха. Госпожа Торънт още веднъж ги изгледа недоволно, но неохотно изписа книгата на името на Мелъди. Щом излязоха на моравата, Джоел изпусна дълбока въздишка.
Мелъди му подаде книгата и той я напъха под мишницата си. В момента обаче тя изглеждаше много по-маловажна от късчето хартия. Джоел разполагаше с доказателство, че Нализар се интересува от новите ритматични линии.
Разбира се, Фич бе убеден, че усуканата спирала не е ритматическа. Ставаше дума за още една подозрителна връзка — тя нямаше да потвърди, че Нализар е замесен. Трябва да се добера до онази книга, помисли си Джоел. Ако съдържа нещо подобно на този усукан модел, ще имам доказателство.
Това звучеше крайно опасно. Може би за Джоел щеше да бъде най-добре да отиде при Хардинг и да сподели притесненията си. Изпълнен с колебание, той сгъна листчето и го пъхна в джоба си. Мелъди вървеше до него в бялата си пола и притискаше папката до гърдите си. На лицето ѝ се бе изписало резервирано изражение.
— Още веднъж ти благодаря — рече той. — Наистина. Смятам, че това ще помогне много.
— Мисля, че е хубаво от мен да има някаква полза.
— Виж, за това, което ти казах оня ден. Нямах това предвид.
— Това имаше предвид — отвърна му тя с непривично мек глас. — Ти само беше честен. Знам, че не съм добра в ритматиката. Реакцията ми ме прави двойно по-глупава, понеже опитвам да отрека истината. Нали?
— Не си справедлива към себе си, Мелъди. Ти наистина си добра с тебеширчетата.
— От което имам голяма полза.
— Това е забележително умение — каза Джоел. — В него си много по-добра от мен.
Тя врътна очи.
— Окей, преувеличаваш. Няма нужда да бъдеш толкова мелодраматичен — просто знам, че опитваш да се почувстваш по-добре. Прощавам ти, ясно?
Джоел се изчерви.
— Ти си неприятна личност, знаеш ли?
— Окей — рече тя и вдигна показалец. — Виж сега, стигна твърде далеч в другата крайност. Ако опиташ наистина сериозно, може би ще успееш да намериш златната среда между снизходителното и обидното отношение към мен.
— Съжалявам — промълви Джоел.
— Без значение — продължи тя. — Фактът е, че независимо колко съм добра в Линиите на създаването, аз все още не мога да си изградя прилична защита. Един добър изстрел с Мощна линия ще ме извади от който и да е дуел.
— Не е задължително — възрази Джоел. — Виж, независимо от всички приказки на професор Фич за предусещането, може би тази стратегия не е подходяща за теб.
— Какво имаш предвид? — попита тя и го изгледа подозрително, явно в очакване на още една обида.