— Да си опитвала Защитата на Джордан?
— Не съм я и чувала.
— Усложнена е — обясни Джоел. — Една от най-сложните, за които съм чел. Но би могла да проработи. Трябва да начертаеш Забранителна мрежа, после… — той се поспря. — Ето, направо ще ти покажа. Имаш ли тебешир?
Тя завъртя очи.
— Разбира се, че имам. По време на първата година в ритматическото училище, ако някой професор те хване без тебешир, може да ти нареди да търкаш подовете два часа.
— Наистина?
Тя кимна и му подаде парче. Площадката беше наблизо и не изглеждаше, че някой я използва. Джоел се затича по хълма, а Мелъди го последва.
— Ей — подвикна му тя. — Няма ли да си докараме неприятности, че сме по-късно при вратата на Фич?
— Съмнявам се — каза Джоел, щом достигна залятия с бетон връх на хълма. — Фич будуваше до късно през нощта, а тази сутрин го прекъсваха на няколко пъти. Обзалагам се, че все още спи. Окей, гледай тук сега.
Джоел остави книгата си настрана, коленичи и очерта груба скица на защитата на Джордан. Елипсоидна защита, със стабилизираща линия на всяка свързваща точка. Главната особеност на защитата обаче не беше основната окръжност, а голямата, изградена от Забранителни линии клетка около нея. Малко напомняше на Джоел онова, което Хърман Либел бе опитал.
— Това те затваря — произнесе Мелъди и приклекна до него. — Не можеш да направиш нищо, ако се оградиш с Линии на забраната. Това е елементарна ритматика — дори и аз го знам.
— Това е основно практическо правило, така е — съгласи се Джоел и продължи да рисува. — Много от усложнените ритматични фигури късат с древната мъдрост. Истински добрите дуелисти знаят кога да поемат риск. Гледай тук.
Той посочи с тебешира си към част от фигурата.
— Направих големи кутии и от двете страни. Теорията при Джордан е да ги напълниш с нападателни тебеширчета. Ако те бива с тебеширчетата, ще можеш да им Наредиш да чакат и да не атакуват твоята линия откъм гърба. И тъй, докато твоят противник губи време в блъскане по предната ти линия, ти подготвяш едно съкрушително нападение. Щом си готов, пускаш лавината от тебеширчета и бързо начертаваш отново Забранителната линия. Използваш Мощни линии, за да унищожиш вражеските тебеширчета, проникнали при теб, докато защитата ти е била свалена, а след това създаваш още една вълна от тебеширчета. Може и да си по-бавен от опонента си, но това няма значение, понеже твоите атаки идват на огромни пристъпи, които го объркват и не му оставят възможност да отвърне. Създателят на защитата, Матю Джордан, е спечелил с нея два-три много престижни дуела и предизвикал истинска врява сред академичната общност, понеже защитата била твърде неконвенционална.
Мелъди вирна глава:
— Драматично.
— Искаш ли да опиташ? — каза ѝ Джоел. — Можеш да използваш скицата ми като образец.
— Май не бива — отговори тя. — Искам да кажа, професор Фич…
— Хайде де — каза Джоел. — Само веднъж. Виж, аз те вкарах в библиотеката, за да можеш да гледаш влюбено Нализар, нали?
— И да ми вика.
— Идеята беше твоя — рече Джоел. — Ще чертаеш ли, или не?
Тя остави тетрадката си и коленичи върху бетона. Извади тебешира, погледна миниатюрната рисунка на Джоел и започна да очертава елипса около себе си.
Джоел също започна да чертае.
— Правя Балинтейн — каза той и очерта окръжност наоколо си. — С твоята защита на Джордан обаче няма нужда да обръщаш особено внимание какво върша. Просто действай с най-голямата възможна бързина.
Тя се захвана, направи защитен правоъгълник около Кръга на отбраната и после бързо започна тебеширчетата.
Джоел рисуваше и се надяваше инстинктът му да не го е подвел. Голямата слабост на защитата на Джордан бяха тебеширчетата. Трудно беше да ги контролираш по този начин — това бе възможно, понеже дуелът беше официален и тя можеше да ги насочи право към целта си.
По някаква причина тебеширчетата не се поддаваха лесно на контрол, ако човек искаше просто да чакат наблизо. Ето защо повечето ритматисти или ги пращаха в настъпление, или ги приковаваха за някоя свързваща точка.
Наистина трябва повече да изучавам теорията за тебеширчетата, мислеше Джоел, докато довършваше защитата си. Може би мога да накарам Мелъди да изпише няколко книги по въпроса.
— Окей — каза той и се протегна, за да начертае няколко Мощни линии. — Това изисква малко въображение, тъй като линиите ми не могат да вършат нищо. Все едно ме бива да чертая Мощни линии — което е факт — и всяка от тях удря отбраната ти в една и съща точка и я отслабва. Добре направената Отбранителна линия може да издържи около шест удара от Мощната; Линията на забраната може да поеме десет. Щом видиш накъде стрелям, постави втора Забранителна линия зад първата, за да ме забавиш.