Тя го стори.
— Сега ми се налага да преодолея две Линии на забраната и една Отбранителна. Това означава, че с тази защита имаш на разположение времето на двадесет и шест Мощни, за да си нарисуваш тебеширчетата. Това не е много време, имайки предвид…
Той замлъкна — тя протегна ръка напред и опря тебешира от вътрешната страна на Забранителната си линия, за да пусне тебеширчетата.
Толкова бързо!, рече си той. Аз начертах само шест от Мощните си линии! Вярно, не работеше с най-голямата си възможна бързина, но дори така…
Линията на Мелъди изчезна — отстраняването на линия отнемаше четири секунди — и осем завършени тебеширчета се устремиха към него по бетона.
— Охо — каза той.
Мелъди вдигна поглед и отметна кичур къдрава червена коса от очите си. Примигна изненадано, сякаш разтърсена от това, че всъщност го е направила. Джоел се втурна да чертае още Мощни линии и да се отбранява срещу създанията.
Това, разбира се, не доведе до нищо. В разгара на битката Джоел почти забрави, че не е ритматист.
Тебеширчетата достигнаха отбраната му и се поспряха. За миг изпита пристъп на страх — предполагаше, че е подобно на изпитаното от Хърман Либел, докато е седял беззащитен срещу нападащата го група тебеширени чудовища.
Все пак Джоел не вярваше, че Хърман е бил принуден да застане срещу еднорози.
Най-накрая тварите пробваха защитата на Джоел — разбира се, тя не ги спря. Завтекоха се неудържимо напред, обкръжиха Джоел и започнаха да го обикалят в кръг. Той се сви и си представи как разкъсват плътта му. За щастие, тези тебеширчета бяха безвредни.
— Еднорози? — страдалчески попита той.
— Еднорогът е много благородно и величествено животно!
— Просто… е недостоен начин да бъдеш надвит, особено докато подскачат около теб по този начин.
— Е — каза тя и стана — поне нямам розов тебешир. Не ни разрешават да ползваме цветни преди третата година.
Джоел се усмихна.
— Ти се справи наистина добре. Не мога да повярвам, че ги нарисува толкова бързо.
Тя прекрачи и опря тебешира си до единия от еднорозите. Той веднага спря да подскача и замръзна на място, сякаш отново се бе превърнал просто в рисунка. След четири секунди изчезна. Тя извърши същото и с останалите.
— Не беше трудно — рече Мелъди. — Просто трябваше да накарам тебеширчетата си да чакат преди нападението.
От малкото, което бе прочел, не звучеше толкова лесно. Ако тебеширчетата не получеха точни инструкции, щяха да нападнат Линията на забраната на човек. Когато той я унищожеше, те щяха да се объркат и да се размотават, вместо да се втурнат срещу противника му.
— Казах ти, че Джордан ще ти върши работа — рече Джоел и се изправи.
— Ти подходи меко — отвърна тя. — А и линиите ми не бяха чак толкова добри. Бас ловя, че би могъл да пробиеш Забранителната ми стена с половината от необходимите иначе изстрели.
— Може би — съгласи се Джоел. — Не очаквах, че ще работиш толкова бързо. Елипсата ти беше провал — но това нямаше значение. Свърши отлична работа, Мелъди. Можеш да го направиш. Просто трябва да откриеш образци и защити, които съответстват на уменията ти.
При тези думи тя се усмихна плахо.
— Благодаря.
— Истина е.
— Не — възрази тя. — Не благодаря за комплимента. Благодаря, че ми показа това. Съмнявам се, че ще промени радикално стила ми — няма да стана добър ритматист, докато не науча кръговете. Но все пак е хубаво да знам, че мога да направя нещо като хората.
Джоел се усмихна в отговор.
— Добре. Е, може би вече трябва да отиваме в клас. Професор Фич…
Той спря, щом забеляза в далечината една фигура — фигура в полицейска униформа и шапка, възседнала едър кон. Той си припомни, че помоли Екстън да повика инспектора, и помаха с ръка.
— Джоел? — попита го Мелъди.
— Само секунда — отвърна той. — Ти продължавай. Трябва да говоря с този полицай.
Тя се обърна.
— Прахолякът да го отвее дано! Това да не е жребец Еквиликс?
Докато тя говореше, Джоел установи, че е права. Хардинг пусна животното в тръс, но това не беше кон. Вярно е, че бе оформен като такъв, но беше изработен от метал, със стъклени страни, които откриваха въртящите се зъбчати колела и цъкащите пружини.
— Джоел, синко — попита Хардинг, докато приближаваше на жребеца и металните му копита се отпечатваха дълбоко в пръстта. — Как е на академичния фронт?