Другият погледна нагоре. На Джоел лицето му се стори самодоволно.
— Не, професоре — изрече той. — Това е предизвикателство.
Фич изглеждаше смаян.
— Аз… о, Боже. Това…
Той нервно облиза устни и закърши ръце.
— Не съм сигурен как, тоест, какво трябва да правя. Аз…
— Пригответе се да чертаете, професоре — каза новопристигналият.
Фич примигна. После, с видимо разтреперани ръце, застана на колене, за да опре тебешира си в пода.
— Това е професор Андрю Нализар — прошепна едно момиче, седнало недалеч от Джоел. — Получил е китела си само преди три години от академията в Мейнфорд. Разправят, че последните две години се е сражавал в Небраск!
— Хубав е — отбеляза приятелката на момичето, докато въртеше парченце тебешир между пръстите си.
Долу в ниското двамата мъже започнаха да чертаят. Джоел се наведе развълнуван. Не беше гледал истински дуел между двама редовни професори. Това можеше да е добро почти колкото да си на Мелето!
И двамата започнаха да очертават окръжности около себе си, за да блокират нападенията на противника. Разкъсаше ли се една от окръжностите, дуелът щеше да свърши. Вероятно защото говореше за нея, професор Фич се зае да прави защита на Ийстън и се огради с девет малки окръжности, които опираха в голямата на свързващите точки.
Не беше особено добра позиция за дуел. Дори и Джоел можеше да го забележи. Малко се разочарова. Може би все пак нямаше да е толкова хубава битка. Защитата на Фич бе красиво очертана, но беше прекалено силна; Ийстън бе най-добра срещу многобройни противници, които те обкръжават.
Нализар направи модифицирана Защита на Балинтейн — бърза система само с най-основни подсилвания. Професор Фич все още разполагаше своите вътрешни Линии, а Нализар направо мина към агресивна атака и започна да прави тебеширчета.
Тебеширчета. Начертани от Линиите на Създаването, те бяха в сърцевината на нападението на много ритматични сражения. Нализар действаше бързо и ефикасно, създаваше тебеширчета с вид на малки дракони, с криле и гъвкави шии. Щом завърши първото, то се разтърси, оживя и полетя през пода към Фич.
Не се издигна във въздуха. Тебеширчетата бяха двуизмерни, както всички ритматични линии. Битката се разиграваше на пода — едни линии атакуваха други линии. Ръцете на Фич все още се тресяха, той не спираше да се оглежда на всички страни, сякаш беше нервен и разсеян.
Джоел се сви, когато старият професор начерта една от външните си окръжности крива — много голяма грешка.
Учебната диаграма, която състави одеве, беше много, много по-точна. Кривите окръжности бяха лесни за пробиване. Фич се спря, погледна лошо начертаната извивка и като че се поусъмни в себе си.
Хайде! — Джоел сви юмруци. — Можете повече от това, професоре!
Когато вторият дракон потегли, Фич се взе в ръце и отново прокара тебешира си по пода. Учениците се бяха умълчали, а задрямалите вече седяха изправени на местата си.
Фич нахвърли дълга, извита линия. Мощна линия. Беше оформена като вълна и щом бе готова, се стрелна през пода, за да удари единия от драконите. При удара произведе облаче прах и унищожи половината от създанието. Драконът се защура и потегли в неправилната посока.
Единствените звуци в залата бяха скърцането на тебешира, придружено от бързото, почти уплашено дишане на Фич. Джоел прехапа устни; дуелът се ожесточаваше. Фич имаше по-добра отбрана, но я направи набързо и остави слаби участъци. Рехавата защита на Нализар му даваше възможност да бъде агресивен, а Фич трябваше да полага усилия, за да издържа. Той продължи да пуска Мощни линии и да унищожава полетелите към него през пода създания, но винаги имаше още, които да ги заменят.
Нализар беше добър, един от най-добрите, които Джоел въобще бе виждал. Въпреки напрежението той оставаше непринуден и произвеждаше тебеширче след тебеширче, без да се вълнува заради премахнатите от Фич. Джоел не можеше да отрече — беше впечатлен.
Неотдавна се е сражавал с дивите тебеширчета в Небраск, рече си Джоел и си спомни какво каза момичето. Свикнал е да чертае под натиск.
Нализар спокойно изпрати няколко паякообразни тебеширчета да пълзят по периметъра на пода и принуди Фич да наблюдава фланговете си. След това започна да изстрелва Мощни линии. Змиевидните линии прехвърчаха през пода като вибриращи вълни и изчезваха веднага щом удареха нещо.
Най-накрая Фич успя да произведе свое тебеширче — красиво нарисуван рицар — което привърза за една от по-малките си окръжности. Как така ги рисува толкова добре и при това толкова бързо?, чудеше се Джоел. Рицарят на Фич беше хубав, с подробно очертана броня и голям меч. Той лесно надви по-многобройните, но много по-просто изрисувани дракони на Нализар.