Тя продължи да крачи, стиснала ръце пред себе си. Минаха под линията на пружинната железница. Вдясно Джоел видя как навиват пружината на един влак на гара Армедиус.
— Натискът е толкова голям — продължи Мелъди. — Слаба съм в ритматиката, но самият Господар ме е избрал. Това означава, че трябва да имам способности. Следователно, ако не се справям добре, значи не съм работила достатъчно усърдно. Ето какво ми говорят всички непрестанно.
— Олеле. Тежко е.
— Аха.
Той не знаеше какво друго да каже. Не беше чудно, че Мелъди е толкова докачлива. Вървяха мълчаливо известно време и Джоел за пръв път забеляза, че по-малко от минувачите изглеждат почтително настроени към Мелъди. Те я гледаха изпод каскетите и мърмореха на спътниците си. Джоел не си беше давал сметка, че недоволството от ритматистите се простира отвъд ревността на другите ученици.
Най-сетне минаха край централната катедрала. Внушителната постройка имаше широки металически порти, в които бяха вградени часовникови механизми — въртяха се и отмерваха безкрайното естество на времето. Механични статуи и гаргойли стояха по високите стени и по покрива и от време на време въртяха глави или потрепваха с крила.
Джоел се спря да огледа катедралата на фона на притъмняващото небе.
— Така и не отговори на въпроса ми — рече Мелъди. — Защо толкова много искаш да станеш ритматист.
— Може би просто заради усещането ми, че съм пропуснал шанса си.
— Имал си същия шанс като всички останали. Бил си въведен.
— Аха. Обаче през декември, а не през юли.
— Какво? — възкликна Мелъди, тъкмо когато Джоел тръгна отново. Тя избърза пред него, обърна се с лице и тръгна назад. — Въвеждането става през юли.
— Освен ако не го пропуснеш.
— Защо човек би пропуснал въвеждането си?
— Имаше някои… усложнения.
— Но до декември всички ритматисти за годината са избрани.
— Аха, знам.
Мелъди отново тръгна редом с него и се умисли.
— Как беше? Въвеждането ти имам предвид.
— Смятах, че не бива да говорим за тези неща.
— Не. Аз не бива да говоря за тях.
— Няма много за разказване. Двамата с майка ми отидохме в катедралата една събота. Отец Стюарт ме напръска с вода, помаза ме и ме остави да се помоля петнадесетина минути пред олтара. После се прибрахме у дома.
— И ти не влезе в залата на въвеждането?
— Отец Стюарт каза, че не е необходимо.
Мелъди се намръщи, но не разпитва повече. Скоро наближиха малкия търговски район, който процъфтяваше недалеч от Армедиус. От фасадите на тухлените сгради висяха тенти и дървените фирми се поклащаха леко на вятъра.
— Хубаво щеше да е да си взема пуловера днес — отбеляза Мелъди и потрепери. — Тук става студено даже и през лятото.
— Студено ли? О, да. Ти си от Флоридия, нали?
— Тук, на север е толкова студено.
Джоел се усмихна.
— В Нова Британия не е студено. Мейнфорд — там е студено.
— Навсякъде е студено. Стигнах до заключението, че вие, северняците, никога не сте изпитвали истинска топлина и от невежество приемате някакъв заместител.
— Не беше ли ти тази, която предложи сладоледа? — попита развеселено Джоел.
— В салона няма да е студено. Или пък ще бъде. Но всеки знае, че сладоледът си заслужава да постудуваш. Като с всички добри неща, трябва да страдаш, за да спечелиш наградата.
— Сладоледът като метафора на религиозната добродетел? Хубаво.
Тя се усмихна. Вървяха по настлания с тухли тротоар. Светлината от въртящите се фенери отблясваше от червените коси и луничавото лице на Мелъди.
Аха, помисли Джоел, когато не се държи като смахната и когато не ми крещи, тя наистина е доста хубавичка.
— Ето! — каза Мелъди и посочи един магазин. Втурна се през улицата. Джоел я последва по-предпазливо, като гледаше да не се пречка на превозните средства. Салонът явно беше много популярен. Джоел не беше идвал тук преди. Не ходеше често в търговския район. Какво да си купи? Академията снабдяваше семейството му с нужното.
Джоел позна неколцина ученици от Армедиус вътре. Ричардсън Матюс стоеше на вратата. Той помаха на Джоел — високият момък беше един клас по-голям и винаги се държеше любезно с него. Огледа Мелъди и му смигна.
Много хубаво, рече си Джоел. Ако досега нямаше слухове за мене и Мелъди, вече ще тръгнат. Не можеше да определи какво е отношението му по въпроса.
Отиде при Ричардсън с намерението да си побъбрят. Мелъди се зачете в менюто на сладоледите.
После Джоел видя цените до различните названия. Те го сащисаха.