Наруга се за глупостта. Трябваше да се досети, трябваше да се спре и да помисли. Рядко излизаше от кампуса и почти никога не харчеше пари за нищо.
— Мелъди — каза той и я хвана за ръката, преди тя да може да влезе. — Аз… не мога да си позволя това.
— Какво? — попита тя.
Джоел посочи цените, окачени на прозореца.
— Десет цента за топка сладолед? Това е смехотворно!
— Е, сега сме юни — обясни тя. — Въпреки това не е толкова зле. Съмнявам се, че ще успееш да откриеш топка сладолед за под седем цента където и да е на острова; пет цента е най-евтиното, което съм виждала през зимата.
Джоел примигна. Нещата наистина ли бяха толкова скъпи?
— Колко имаш? — продължи тя.
Той бръкна в джоба си и извади едно сребърно пени — голямо колкото палеца му, тънко, с печата на Нова Британия. Майка му го караше винаги да го носи в себе си, ако трябва да плати такса за карета или да си купи билет за железницата.
— Едно пени — равно произнесе тя.
Джоел кимна.
— И това е цялата ти издръжка за седмица?
— Седмица? — попита той. — Мелъди, моята майка ми го връчи за рождения ден миналата година.
Тя го зяпна за миг.
— О. Ти наистина си беден.
Той почервеня и натъпка монетата в джоба си.
— Вземи си каквото искаш. Аз ще чакам отвън…
— О, не постъпвай глупаво — каза тя, хвана го за ръката, дръпна го в топлия салон и застана на опашката зад Ричардсън и непознатото на Джоел момиче с дълги мигли. — Ще платя и за двама ни.
— Не мога да допусна едно момиче да плаща за мен!
— Празна мъжка гордост — отвърна тя и бръкна в джоба си. Оттам извади бляскава златна монета от половин долар.
— Ето — подаде му я тя. — Можеш да платиш и за двама ни.
— Това е нелепо! — възрази той.
— По-добре поръчай, че редът ни дойде.
Джоел се поколеба и загледа продавача зад тезгяха. Мъжът повдигна вежда.
— Ъъ… — произнесе Джоел. — Здрасти.
— О, безнадежден си — изрече Мелъди и го избута настрана. — Три топки шоколадова мелба с фондан и щипка шоколад за мен.
Обърна се към Джоел.
— За него две топки ванилов с череши. И черешова сода за двамата. Нали?
Продавачът кимна.
— Той ще плати — обясни Мелъди и посочи Джоел.
Той подаде монетата и получи едно-две пенита ресто.
Мелъди замахна към една маса и Джоел я последва. Седнаха и той опита да ѝ даде рестото.
Тя му отказа с безразличие.
— Задръж ги. Направо ненавиждам да имам дребни монети. Дрънкат.
— С колко пари разполагаш? — попита Джоел и погледна към монетите.
— Получавам долар седмично от нашите — отговори му Мелъди и извади един златен долар, около пет сантиметра широк.
Джоел зина. Никога досега не беше държал цял долар. Вървеше със стъклени прозорчета на всяка от страните, за да показват механиката отвътре и да удостоверяват автентичността му.
Мелъди го завъртя между пръстите си, после извади малко ключе и нави миниатюрните зъбчати колелца. Те затракаха тихо и се завъртяха под стъкленото прозорче.
Един долар седмично, смаяно си помисли Джоел.
— Ето — рече тя и го търкулна по масата към него. — Твой е.
— Не мога да го приема! — възрази той и спря долара, преди да е паднал от масата.
— Защо не?
— Няма да е честно. Аз…
Никога не беше притежавал толкова много пари. Опита да ги върне, но Мелъди захлопна портфейла си.
— Не — изрече тя. — Имам около петдесетина като този в стаята си. Въобще не мога да си въобразя какво да правя с всичките тези пари.
— Това… това е изумително!
Тя изсумтя.
— В сравнение с повечето ученици в това училище е нищо. В един от класовете има момче, което получава десет долара седмично от семейството си.
— Праховете да го отнесат, дано! — изруга Джоел. — Аз наистина съм беден.
Той замълча.
— Все пак не мога да го взема, Мелъди. Не искам подаяния.
— Това не е подаяние — възрази тя. — Просто ми е писнало да го разнасям. Защо не го използваш, за да купиш нещо хубаво на майка си?
Това го накара да се спре. Неохотно пъхна монетата в джоба си.
— Майка ти май би могла да си почине. Работи много, нали?
Джоел кимна.
— Много.
— И къде отиват парите? За плащане на образованието ти ли?
Джоел поклати глава.
— Когато баща ми почина, директорът ми разреши безплатно обучение.
— Майка ти трябва да получава по-голяма компенсация от жилище и храна — заяви Мелъди и кимна на сервитьора, който донесе поръчката им. Джоел направо се уплаши при вида на камарата замразена сметана, отрупана с нарязани череши и крем. А неговият сладолед беше само две трети от размера на шоколадовия бегемот на Мелъди.