Той спря.
— Не се тревожи прекалено много за тези неща. За парите. Държа нещата под контрол.
Работиш почти до смърт, помисли той, а през останалото време се поболяваш от притеснения. Трябва да намеря начин да ти помогна. Някак.
— Разбирам. Ще се съсредоточа върху ученето.
Майка му отново почна да чисти, а Джоел си тръгна през моравата по посока на тяхното общежитие. Внезапно се почувства изтощен и пропълзя в леглото, без да се преоблече.
Часове по-късно върху лицето му попадна слънчевата светлина. Той се събуди, примигна и осъзна, че този път е заспал лесно. Прозина се, слезе от леглото и го оправи да е готово, когато майка му се върне от работа след около час. Облече някакви дрехи от малкия сандък в края на леглото.
Иначе стаята беше гола. Скрин, сандъци, легло. Толкова беше тясно, че той почти можеше да докосне срещуположните стени с разперени ръце. Прозя се и отвори вратата с намерението да отиде в тоалетната в края на коридора.
Закова се на място, защото в коридора се щураха забързано хора и разговаряха развълнувано. Улови ръката на една жена, която търчеше край него.
— Госпожо Емуишере, какво става? — попита той.
Тъмнокожата египтянка го огледа.
— Джоел, момчето ми, не си ли чул?
— Какво да чуя? Току-що се събудих.
— Трето изчезване. Още един ритматист. Чарлс Калоуей.
— Калоуей? — Името му беше познато. — Искате да кажете…?
Тя кимна.
— Синът на рицаря-сенатор от Източна Каролина, Джоел. Късно снощи момчето е било отвлечено от семейното имение. Според мен трябваше да послушат директора. Бедното дете щеше да е в далеч по-голяма безопасност тук.
— Син на рицар-сенатор! — Това беше лошо.
— Има и друго — продължи жената и се приведе към него. — Има загинали, Джоел. Слугите на момчето — обикновени хора, а не Прашни — били намерени на местопрестъплението с одрана кожа и изядени очи. Като…
— Като при нападение на диви тебеширчета — прошепна Джоел.
Госпожа Емуишере кимна отсечено и бързо продължи по пътя си с явното намерение да сподели новината с всички.
Синът на рицар-сенатор е отвлечен или убит, вцепенено си рече Джоел. Убити са граждани.
Току-що всичко се беше променило драстично.
3.
15
Джоел претича през кампуса към кабинета на професор Фич. Почука на вратата, но не получи отговор. Затова завъртя дръжката и откри, че е отключено.
Отвори вратата.
— Един момент! — провикна се Фич. Професорът стоеше до писалището си и припряно събираше документи, пособия за писане и книги. Изглеждаше по-изнурен от обичайното, косите му стърчаха и връзката му беше изкривена.
— Професоре? — обади се Джоел.
— А, Джоел! — вдигна поглед Фич. — Отлично! Ела, моля те, и ми помогни.
Джоел пъргаво се притече на помощ и понесе цял сноп свитъци.
— Какво става?
— Отново се провалихме — отвърна Фич. — Още едно изчезване.
— Знам — рече Джоел и тръгна след професора към вратата. — Но какво ще правим ние в този случай?
— Не помниш ли? — възкликна Фич, затвори вратата зад Джоел и първи забърза по стълбите. — Ти допусна, че трябва да видим местопрестъплението, преди полицията да го е замърсила. Колкото и да са добри, полицаите нямат реална представа от ритматиката. Обясних това на инспектор Хардинг.
— Наистина ли ще изчакат с огледа, докато стигнем на място?
— Не могат да почнат без Хардинг. А той е тук, в Армедиус. Изчезването е установено съвсем наскоро. И така, ако ние…
— Фич! — провикна се някой пред тях. Джоел съгледа инспектор Хардинг, застанал сред група полицаи. — Бегом, войниче!
— Да, да — отвърна Фич и ускори ход.
Хардинг даде знак на полицаите и те се разотидоха бързо.
— Казах на машиниста да задържи железницата — обясни Хардинг, когато Фич и Джоел отидоха при него. — Хората ми подсигуряват кампуса — повече никакви ученици от общото училище няма да напускат мястото без полицейска охрана, докато не изясним случая.
— Много разумно — съгласи се Фич, докато крачеха към гарата. Джоел бързаше зад тях, понесъл книжата. На моравата се бяха събрали ученици и наблюдаваха полицаите. Сред децата Джоел зърна познатите червени къдрици.
— Ей! Какво става? — попита Мелъди, проправи си път сред учениците и отиде при него.
Джоел изтръпна, когато професор Фич се обърна.
— А, Мелъди, миличка. Оставих в кабинета няколко защити, които да прекопираш. Можеш да поработиш по тях, докато ме няма днес.
— Да копирам? — уточни Мелъди. — Та ние сме в криза!
— Ами, ами. Още не разполагаме с всички факти. Ще ида да видя какво става. Ти обаче трябва да продължиш с обучението си.