Скръцна със зъби, ядосан на себе си. Ала нямаше какво да направи за миналите години. Може би щеше да успее да промени бъдещето. В случай че сегашните неприятности не доведат до затварянето на Армедиус, разбира се.
— И така, защо Нова Британия е в опасност заради събитията в Армедиус?
— Онова момче, Калоуей, е син на рицар-сенатор — отговори Хардинг. — Фамилията е от Източна Каролина. Там няма ритматическо училище, затова каролинци пращат своите ритматисти в Армедиус. Някои от островите обаче се оплакват, че им се налага да плащат за някакво училище далеч от техните брегове. Не им се нрави да поверяват своите ритматисти под контрола на друг остров, дори и когато става дума за училище.
Джоел кимна. Всеки от Съединените острови беше независим. За някои неща всички острови плащаха заедно — например за ритматистите и за инспекторите — но не бяха единна държава като Ацтекската федерация в Южна Америка.
— Казвате, че рицарят-сенатор може да обвини Нова Британия за изчезването на сина си — рече Джоел.
Хардинг кимна.
— Напрежението е голямо покрай търговските проблеми между Североизточната коалиция и Тексаската коалиция. Проклети да са всичките! Мразя политиката. Ще ми се да си бях на фронтовата линия.
Джоел за малко да попита защо инспекторът вече не е там, но се спря. Нещо в изражението на Хардинг подсказваше, че това не е добра идея.
Фич поклати глава.
— Притеснявам се, че всичко това — изчезналите деца, причудливите рисунки на местопрестъпленията — е маскировка на последния случай. Отвличането на сина на влиятелен рицар-сенатор. Може да е политически ход.
— Или — додаде Хардинг — може да е ход на някаква престъпна организация, която опитва да създаде собствена армия от ритматисти. Виждал съм как една добре начертана Забранителна линия спира куршуми, че даже и гюлле!
— Хъмм, може би сте на прав път, господин инспекторе — отговори Фич.
— Надявам се да не е така — заяви Хардинг и удари по подлакътника на седалката. — Не можем да си позволим междуособни войни. Не и отново. Последният път това едва не ни погуби.
Олеле, рече си Джоел и изстина. Никога не му беше минавало през ума как Армедиус може да повлияе върху световната политика. Внезапно бъдещето на училището му се видя много по-важно, отколкото само преди няколко секунди.
Вторият цилиндър тракна на място и последните раздразнени пътници слязоха. Линията се виеше в небето пред тях; стоманената релса имаше зъбци, които се зацепваха със зъбците на влака и го дърпаха напред. Остро стоманено скърцане се чу, когато машинистът освободи заключващия механизъм на първата предавка и влакът потегли.
В началото вървеше бавно, предавките тракаха и цялото возило се тресеше. Постепенно влакът набра скорост, излезе от гарата и тръгна по висящата във въздуха релса. Нещо в това да се намираш над всичко вдъхваше страхопочитание. Докато ускоряваше, влакът мина между постройките в централната част на града, над покривите на по-ниските от тях.
По улиците се тълпяха хора. Изглеждаха като кукли или оловни войничета, които някое дете е разхвърляло и е забравило да прибере. Линията се спусна към следващата гара, но не забави и мина през средата на сградата, без да спре.
Джоел си представяше ядосаните лица на хората по пероните, макар да ги виждаше само като размазани петна от прозореца на прелитащия влак. Влакът се виеше през града, пропусна още няколко гари и после линията пое право на юг. След секунди се носеха над водата.
Джеймстаун се намираше на брега на Нова Британия и при малкото си пътувания с влак Джоел беше отивал тъкмо на плаж. Веднъж с баща си, когато времената бяха по-добри, и веднъж, няколко години по-късно, с майка си, баба си и дядо си.
Това пътуване съвсем не беше забавно. През цялото време всички си мислеха какво са загубили.
Както и да е, Джоел никога не беше минавал над водата. За пръв път отивам на друг остров. Щеше му се обстоятелствата да са по-приятни.
Линията се поддържаше от множество грамадни стоманени стълбове, чиито основи бяха в океана. Между островите водата беше относително плитка — може би около триста метра — но и така изграждането на пружинната железница си беше грамадно начинание. Постоянно се добавяха нови линии, които свързваха шестдесетте острова в сложна стоманена мрежа.
Право напред Джоел видя връзка, място, където се срещаха пет отделни линии. Няколко се насочваха на запад към Джорджиябама, една извиваше на югоизток, навярно към Флоридските атоли. Нямаше линия на изток. Говореше се за изграждането на железница чак до Европа, но проектът се затрудняваше от дълбочината на океана.