Влакът им стигна до примка в линията, която вървеше в кръг по свръзката. Обиколиха я и Джоел видя през прозореца как машинистът с помощта на лост вдигна някаква закривена джаджа над влака. Куката захвана правилната ръчка и след няколко секунди вече се носеха на юг към Източна Каролина.
Фич и Хардинг се бяха настанили удобно за пътешествието. Фич преглеждаше някаква книга, а Хардинг дращеше в бележника си. По-ранното чувство за неотложност беше в странен контрапункт със сегашното им отпуснато държание. Можеха само да чакат. Островите бяха сравнително близо едни до друг, но все пак прекосяването на по-големите участъци от океана отнемаше по няколко часа.
Джоел прекара това време в наблюдаване на океанските вълни на около сто и петдесет метра под влака. Имаше нещо омагьосващо в тяхното разбиване и кипене. Докато минутите минаваха, влакът почна да забавя. Предавките методично оставаха без пружинната сила.
Най-сетне влакът спря и увисна неподвижно над водата. Вагонът се разтресе, а когато и на втория вагон му се задейства предавката, се чу далечно тракане. Тръгнаха отново. Когато Джоел зърна сушата, бяха минали точно два часа от потеглянето от Армедиус.
Той се оживи. Как ли изглежда Източна Каролина? Инстинктът му подсказваше, че няма да е много различна от Нова Британия, понеже островите бяха съседни. Донякъде беше прав. Зелените кичести дървета му напомняха силно за родния остров.
Но имаше и разлика. Вместо бетонни градове, той видя гористи участъци, където често се забелязваха големи домове, като че скрити зад дебелите клони и гъстия листак. Не минаха през никакви селища с повече от дузина сгради. Накрая влакът отново забави и напред Джоел видя още една група къщи. Всъщност, не беше град — по-скоро няколко имения сред горите, достатъчно далеч едно от друго, та да са отделени.
— По целия остров ли има такива имения? — попита Джоел, докато влакът се спускаше.
— Надали — отвърна Фич. — Това тук е източният бряг, предпочитано място за вили. Западният е по-градски, но и там няма нещо като Джеймстаун. Трябва да стигнеш почти чак до Денвър, за да видиш толкова величествен град.
Джоел вирна глава. Никога не беше смятал Джеймстаун за величествен. Градът просто съществуваше.
Влакът изтрополи в гарата и спря. Не слязоха много хора, пък и повечето бяха полицаи. Останалите пасажери очевидно бяха тръгнали към западния бряг на острова, закъдето скоро щеше да продължи влакът.
Джоел, Фич и Хардинг излязоха от вагона във влажната горещина. Работниците почнаха да сменят пружинните цилиндри на влака.
— Сега се разбързайте, войници — рече Хардинг, втурна се по стъпалата и излезе от гарата. Явно веднъж слязъл от влака, той пак бързаше. Джоел го последва със свитъците и книгите на Фич. Сега обаче разполагаше с голяма чанта, заета от един полицай.
Прекосиха настлана с чакъл улица под сянката на влака горе. Джоел очакваше да вземат карета, но явно домът на сенатора беше огромната бяла къща на същата улица. Хардинг, Фич и полицаите бързаха нататък.
Джоел потри челото си със свободната си ръка. Имението имаше огромна желязна ограда, почти като тази на Армедиевата академия. По моравата растяха дървета и хвърляха сянка върху тревата. Фасадата на къщата се кипреше с величествени бели колони. Тревата миришеше като прясно окосена и добре поддържана.
Пред къщата сновяха полицаи, други пазеха портите. Недалеч се бяха събрали доста мъже в скъпи костюми и с цилиндри. Когато Хардинг, Джоел и Фич тръгнаха към къщата, към тях се втурнаха двама полицаи.
— Наистина трябва да въведа в полицията отдаването на чест — промърмори Хардинг, докато онези приближаваха. — Всички изглеждат ужасно неофициални.
— Инспекторе — подзе единият, щом изравни крачка с тях, — районът е подсигурен. Държахме всички настрани, обаче преместихме телата на слугите. Още не сме влизали в стаята на момчето.
Хардинг кимна.
— Колко са убитите?
— Четирима, сър.
— Прахове! С колко свидетели разполагаме?
— Сър, извинете, но предполагаме, че тези четирима са били свидетели.
— Никой нищо не е видял?
Полицаят поклати глава.
— И никой нищо не е чул, сър. Самият рицар-сенатор е открил мъртвите.
Хардинг се закова на моравата.
— Той е бил тук?
Полицаят кимна.
— Прекарал е нощта, спейки в покоите си в дъното на коридора, само през две врати от стаята, откъдето е било отвлечено момчето.
Хардинг погледна Фич. Джоел прочете по лицата на двамата един и същ въпрос: Извършителят — който и да е той — лесно би могъл да убие рицаря-сенатор. Защо тогава само е отвлякъл момчето?