— Да вървим — рече Хардинг. — Професоре, надявам се, че няма да се обезпокоите при вида на малко кръв.
Фич пребледня.
— Да, хмм…
Тримата хукнаха по мраморното стълбище към предната врата, изработена от отлично секвоево дърво. В бялото фоайе свариха висок мъж с цилиндър, положил длани върху бастуна си, който опираше в пода. Имаше монокъл. Изглеждаше твърде нещастен.
— Инспектор Хардинг — рече мъжът.
— Здравейте, Ивънтайър.
— Кой е този? — попита Фич.
— Аз съм капитан Ивънтайър — отговори мъжът. — Представлявам силите за сигурност на сър Калоуей. — Той закрачи редом с Хардинг. — Трябва да кажа, че ние сме крайно недоволни от тези събития.
— А как според Вас се чувствам аз? — сопна се Хардинг. — Весел и щастлив?
Ивънтайър изсумтя.
— Вашите офицери отдавна би трябвало да са се справили с този проблем. Рицарят-сенатор е раздразнен, както бихте се изразили Вие, от това, че вашата полиция в Нова Британия е допуснала вашите проблеми да се промъкнат в неговия имот и да застрашат неговото семейство.
— Първо на първо — отговори Хардинг и вдигна показалец, — аз съм федерален инспектор, не съм от полицията на Нова Британия. Второ на второ, не мога да понеса цялата вина по случая. Ако благоволите да си спомните, капитане, бях тук тъкмо снощи и се мъчих да убедя рицаря-сенатор, че в Армедиус синът му ще е в по-голяма безопасност! И глупакът може да вини единствено себе си, понеже пренебрегна моите предупреждения.
Хардинг спря и опря показалец в Ивънтайър.
— И последно, капитане, според мен Вашата сила за сигурност трябва да е първата, която да предизвика „раздразнението“ на господаря Ви. Къде бяхте всички вие, когато синът му е бил отвлечен?
Ивънтайър се изчерви. Двамата се втренчиха един в друг, докато най-сетне капитанът не отклони поглед. Хардинг пак тръгна и се качи по стълбището. Джоел и Фич го последваха. Ивънтайър — също.
— Предполагам, че това са Вашите ритматисти?
Хардинг кимна.
— Кажете ми, инспекторе — рече капитанът, — защо федералните инспектори нямат щатни ритматисти на работа? Ако организацията ви е толкова важна и способна, колкото всички твърдят, човек би очаквал да сте подготвени за подобни събития.
— Не сме подготвени — отговори Хардинг, — защото проклетите ритматисти обикновено не убиват хора. Сега, ако ме извините, хората ми и аз имаме да водим разследване. Грижете се за господаря си, Ивънтайър, и не ми се бъркайте в работата.
Ивънтайър спря на място и зачака, гледайки тримата с явно неудоволствие.
— Частна сила за сигурност — рече Хардинг, когато капитанът вече не можеше да ги чуе. — Не са по-добри от наемници. Не можеш да им се довериш на фронта; лоялността им се простира до парите в джобовете им. А, стигнахме.
Наистина беше така. Джоел пребледня, когато свърнаха зад ъгъла и се озоваха в малко фоайе, белязано с няколко кървави петна. Радваше се, че са преместили труповете. Видът на изсъхналите кафеникавочервени петна беше достатъчно обезпокоителен.
Фоайето беше бяло, с бял килим, от което червеното изпъкваше още повече. Помещението беше красиво — с модни флорални мотиви на стените. От тавана висеше малък канделабър; механизмът му тихо тракаше и излъчваше светлина.
— Какъв глупак — каза Хардинг, докато оглеждаше окървавения килим. — Само ако рицарят-сенатор беше послушал. Може би това ще накара останалите да се вслушат в разума и ще върнат децата си в Армедиус.
Фич кимна. Джоел забеляза, че кръвта го е разстроила. Краката на професора трепереха. Хардинг пристъпи към един от полицаите, охраняващи местопрестъплението, висок мъж от ацтекски произход.
— Какво имаме тук, Центиан?
— Четири тела, открити във фоайето тук, сър — отговори полицаят и посочи кървавите петна. — Начинът на смъртта съвпада с нападение на тебеширчета. Стаята на момчето е ето там. — Той показа една отворена врата. — Не сме влизали.
— Добре — отвърна Хардинг и се отправи натам, като заобикаляше петната.
— Сър — обади се полицаят, когато Хардинг опита да прекрачи прага.
Той спря, като да се беше ударил в твърда повърхност.
— Сър, на пода има ритматическа линия — уточни Центиан. — Не искахте да нарушаваме местопрестъплението, затова още не сме я премахнали.
Хардинг подкани с махване Фич да се приближи. Професорът треперливо тръгна към него, като видимо се стараеше да не гледа петната. Джоел отиде при тях и приклекна пред прага. Пресегна се и опря длан във въздуха.