Дланта му спря. Нещо я отблъскваше — в началото меко, а когато натисна, и по-силно. С голямо усилие той успя да се приближи на още няколко милиметра до невидимата стена, но не усети, че може да я докосне. Беше като да се опитваш да притиснеш два магнита с едноименните полюси един към друг.
Във фоайето имаше килим, но в стаята на момчето подът беше дъсчен. Забранителната линия се виждаше ясно. На места беше накъсана — пробивите бяха достатъчно големи, за да минат тебеширчетата. На тези места Джоел можеше да промуши ръката си в стаята.
— Ах, хъм, да — промърмори Фич и приклекна до Джоел. Извади парче тебешир и нарисува четири тебеширчета във вид на човечета с лопати. Джоел наблюдаваше внимателно и видя глифите, които професорът изписа по гръбчетата им и с тях им нареди да тръгнат напред и да атакуват всичко от тебешир.
Тебеширчетата почнаха едно по едно да копаят Забранителната линия.
— Така — рече Фич, докато се изправяше. — Опасявам се, че това ще отнеме няколко минути.
— Инспекторе — обади се един от полицаите, — ако имате минутка, може би ще искате да видите това.
Хардинг го последва недалеч по коридора.
Джоел се изправи.
— Добре ли сте, професоре? — попита той.
— Да, да. Аз просто… хмм, знаеш, че не ме бива в такива работи. Отчасти затова не се представях добре в Небраск.
Джоел кимна, после остави чантата си и отиде при инспектора, който клечеше до нещо на пода. Кървавата форма приличаше на отпечатък от обувка.
— Отпечатъците водят нататък — обясняваше полицаят — и излизат през задната врата. След това ги губим.
Хардинг разглеждаше отпечатъка, който, заради килима, беше неясен.
— Трудно ще е от това да направим заключения.
Полицаят кимна.
— Еднакви ли са по големина всички отпечатъци? — попита Джоел.
Полицаят го изгледа, сякаш го забелязва за пръв път, и кимна.
— Това навярно значи, че извършителят е само един, нали? — продължи Джоел.
— Или че само един е стъпил в кръвта — рече Хардинг.
— А има ли други рисунки с тебешир? Освен в стаята на момчето? — попита Джоел.
— Всъщност има — обясни полицаят. — По една от двете страни на неговото фоайе. — Отведе ги до една стена, където имаше същия спираловиден мотив като на другите местопрестъпления. Джоел размаха ръка пред рисунката, но тя не я отблъсна и въобще не ѝ подейства по никакъв начин.
— Професоре? — провикна се той, за да привлече вниманието на Фич. Професорът приближи.
— Нарисувайте едно тебеширче на стената тук — посочи Джоел. — Накарайте го да мине през този мотив.
— Хъм, да… Да, много добра идея, момко.
Фич почна да рисува.
— Каква е целта на това упражнение? — попита Хардинг, уловил ръце зад гърба си.
— Ако този мотив е истинска ритматическа скица — обясни Джоел, — то тебеширчето ще трябва да го нападне, за да мине през него. Ако няма ритматически свойства, тебеширчето ще мине върху него, все едно го няма.
Фич завърши тебеширчето. То изглеждаше като раче. Запълзя по стената и край усукания модел спря. Сякаш размисли, после направи още една стъпка напред.
И спря.
Хлад пролази по Джоел. Тебеширчето опита отново и беше отблъснато. Накрая почна да гризе рисунката и я проби доста лесно.
— Ах, да ме вземат… — продума Фич. — Ритматическа е.
— И? — отвърна Хардинг. — Войнико, в тази област аз подчертано изоставам. Какво става тук?
— Съществуват само четири ритматически линии — обясни Фич. — Така смятаме. — Изглеждаше умислен, сякаш разсъждаваше по нещо дълбоко. — Джоел, кажи ми. Може ли според теб това да е Отбранителна линия? Все пак, доскоро не знаехме и за елипсите. Може да е нещо такова.
— Защо тогава рисуват толкова малка Отбранителна линия? И защо на стената? Няма смисъл, господин професоре. А и тебеширчето я разкъса доста лесно за Отбранителна линия. Ако наистина е такава, не върши никак добра работа.
— Да… — рече Фич. — Вярвам, че си прав. — Той се пресегна да унищожи тебеширчето. — Странно е, наистина.
— Не споменахте ли и за втора рисунка на стената? — обърна се Хардинг към полицая.
Онзи кимна и поведе инспектора и Джоел към другия край на фоайето. И тук имаше усукана спирала.
Джоел прокара пръсти около нея и се свъси.
— Какво, синко? Виждаш ми се разтревожен — рече Хардинг.
— Прекъсната е — отговори Джоел.
— Била е нападната от тебеширче?
— Не. Не изглежда надраскана. Просто недовършена, все едно е рисувана набързо. — Джоел огледа помещението. — Вие открихте същата рисунка и в къщата на Лили Уайтинг. На коя стена беше?