— Има ли значение?
— Не знам. Може би.
— На предната външна стена на къщата. Към улицата.
— А у Хърман?
— Пред вратата му. В коридора.
Джоел потропа по стената.
— За пръв път са пострадали и други хора освен ритматиста. Четиримата убити.
Хардинг кимна.
— Според докладите, най-вероятно са били будни и са играли карти в кухнята на слугите.
— Къде е тази кухня? — попита Джоел.
Хардинг посочи надолу по стълбите.
— От тази страна на фоайето — каза Джоел. — Близо до прекъснатия символ. Може би има връзка.
— Може би — отвърна Хардинг и се почеса по брадичката. — Имаш набито око за тези неща, синко. Замислял ли си се да станеш полицай?
— Аз?
Хардинг кимна.
— Хмм… всъщност не.
— А би трябвало, войниче. Винаги можем да се възползваме от повечко хора с остър поглед за подробностите.
Инспектор. Джоел никога не се беше замислял за това. Все повече искаше да изучава ритматиката, както беше предложил Фич. Но това беше… е, беше друга възможност. Никога нямаше да стане ритматист — беше се примирил още преди години — но имаше и други неща, които да върши. Вълнуващи неща.
— Инспекторе? — провикна се Фич. — Забранителната линия. Можем да влизаме.
Джоел хвърли един поглед на Хардинг и после двамата заедно пресякоха фоайето и влязоха в стаята.
16
— В името на Господаря — промълви Фич, застанал на вратата. Следваше къс коридор надясно и от него се минаваше в стаята.
Коридорът беше пълен с разрушени ритматически рисунки. Един връз друг Отбранителни кръгове, десетки Забранителни линии. Джоел гледаше, удивен от самото количество тебешир на пода.
— Прилича на бойно поле — обади се Хардинг откъм вратата. — Виждал съм такива работи. Разбира се, не с тебешир, а с хора.
Джоел го изгледа.
— Какво имате предвид?
— Лесно се забелязва — отговори Хардинг и посочи. — Момчето на Калоуей е начертало първия кръг близо до вратата, после е блокирало страните със Забранителни линии, за да не го обградят. Когато фронтът му е бил пробит, изоставил е този кръг и е направил един зад него. Както армията бавно се оттегля на бойното поле.
— Бил е добър — рече Джоел. — Защитите му са сложни.
— Да — съгласи се Фич. — Чарлс никога не е посещавал моите часове, но съм слушал много за него. Минаваше за малко луда глава, но уменията му бяха ненадминати.
— Това е общото между тримата отвлечени ученици — вметна Джоел. — Те бяха най-добрите ритматисти в цялото училище. — Той пристъпи напред — можеше да мине през Отбранителните линии на кръговете, докато Забранителните линии отстрани щяха да го спрат, ако опиташе да мине през тях.
— Моля те, постарай се да не настъпваш тебешира — каза Фич, докато вадеше рула хартия и се гласеше да скицира всяка от защитите. — Не размествай нищо!
Джоел кимна. Имаше множество ситни точки и линии, които при по-внимателен оглед се оказаха останки от разрушени тебеширчета. Инспектор Хардинг махна на хората си да останат извън помещението. После се провря край Фич и заедно с Джоел внимателно си запроправя път през коридора.
— Ето — рече инспекторът и посочи последния кръг в линията. — Кръв.
Наистина имаше кръв. Само няколко капки, като на другите местопрестъпления. Джоел заобиколи защитата, приклекна и подсвирна тихо.
— Какво? — попита Хардинг.
— Защитата на Шоаф — обясни Джоел. — С девет точки. И с нея се е справил добре. — Пресегна се и вдигна захвърлено до кръга листче. Там беше начертана Защитата на Шоаф.
Джоел го подаде на инспектора.
— Пищов. Даже и с модел е трудно да се направи добър кръг с девет точки.
— Бедният момък — рече Хардинг и почтително свали шлема си и го взе под мишница. Огледа поредицата от седем кръга, които излизаха от стаята. — Сражавал се е адски добре. Истински боец.
Джоел кимна и се втренчи в капките кръв. Отново нямаше тяло. Както и в другите случаи. Всички приемаха, че учениците са били отвлечени, но…
— Как са го изнесли? — попита той.
Другите го погледнаха.
— Трябваше да минем през една Забранителна линия на вратата — напомни Джоел. — Ако отвличат ритматистите, то как са изнесли Калоуей от стаята?
— Сигурно са пречертали Линията — допусна Хардинг и се почеса по брадичката. — Обаче има пробиви, все едно е атакувана. Значи са я пречертали и пак са я нападнали? Защо им е да го правят? Да прикрият отвличането на момчето? Защо си правят труда? Очевидно е, че ние ще разберем.
Никой нямаше отговор. Джоел пак разгледа защитите, после се смръщи и се наведе към разбитата и разкъсана защита на Шоаф. — Професор Фич, трябва да видите това.