— Господин инспекторе, Мелъди не стои зад убийствата и отвличанията. Повярвайте ми.
— Да. Допускам, че си прав, Джоел. Аз обаче трябва да проуча всяка следа. Тази млада дама ме изнервя. Прави ме подозрителен.
— Тя изнервя много от нас. Но това не означава, че тя е Драскачът. Искам да кажа, очевидно е как е стигнала дотук. Видя ни да напускаме Армедиус, а всеки знае кой е бил отвлечен. Мога да гарантирам за нея.
— Напълно сигурен ли си, че я познаваш, Джоел? — попита Хардинг. — Как можеш да си сигурен, че не те заблуждава? Част от мен продължава да се тревожи, че извършителят на тези престъпления се крие точно пред очите ни и се движи из Армедиус. Това ще е най-доброто място един ритматист да се скрие, без да изглежда подозрително.
Като Нализар ли?, рече си Джоел. Снощи той напусна стаята си и отиде някъде.
Но наистина, доколко Джоел познава Мелъди? Може ли глупостта и приятелството ѝ да са преструвка? За кратко подозренията на Хардинг заразиха и Джоел. Той осъзна, че му е известно много малко за миналото на Мелъди и за причината семейството ѝ да не се вълнува какво става с нея.
Същевременно тя беше искрена. Не криеше чувствата си — изговаряше ги направо, разтръбяваше ги. Беше пряма с него. И като че ли с всички.
Джоел си даде сметка, че това му харесва в нея.
— Не, инспекторе, не е тя.
— Добре. По моя преценка твоето доверие означава много.
— Значи ще я пуснете?
— Само след още няколко въпроса — уточни Хардинг, докато се връщаше в кухнята. Джоел го последва.
— Добре тогава — рече инспекторът, когато влязоха. — Джоел гарантира за теб, млада госпожице, и това ме прави по-склонен да те изслушам. Но ти оставаш в сериозна беда. Отговори на въпросите ми и може би няма да ми се налага да повдигам обвинения срещу теб.
Мелъди погледна Джоел.
— Какви въпроси?
— Моите хора ми докладваха, че си пратила тебеширче чак до къщата. Как, в името на Господаря, си способна да го направиш?
Тя сви рамене.
— Не знам. Просто го направих.
— Миличка — обади се Фич, — познавам повечето ритматисти на света. Поредицата глифи, които трябва да използваш, за да накараш едно тебеширче да преодолее такова разстояние, да се качи по стълбите, после да отиде в стаята… Божичко, списъкът е невероятен! Нямах представа, че притежаваш такава способност.
— Каква беше целта? — попита Хардинг. — Защо накара тебеширчето да измине целия този път и после да се върне? Искаше да те заловим ли?
— Праховете да го отнесат, не! — възрази Мелъди. — Просто исках да знам какво става.
— И очакваше едно тебеширче да ти каже?
Тя се посмути.
— Не — призна най-сетне. — Добре де, загубих контрол над него, ясно ли е? Направих го, за да отклоня вниманието на полицаите.
Джоел се намръщи. Лъже, заключи той от начина, по който Мелъди сведе поглед, докато говореше. И по-рано беше забелязал, че тя е искрена и лъжите ѝ лесно се виждат.
Тя е особено добра с тебеширчетата, продължи да разсъждава той. Не може да загуби контрол над това тук. Но… означаваше ли това, че е очаквала създанието да ѝ докладва какво е открило? Тебеширчетата не говореха. Те не можеха да мислят отвъд рамките на поставената им задача.
Ала това тебеширче еднорог се беше насочило право към Мелъди.
— Понякога тебеширчетата се държат наистина странно, инспекторе — обади се Фич.
— Повярвайте ми — отвърна инспекторът, — наясно съм с това. На бойното поле чувах това извинение от ритматистите всяка седмица. Удивен съм как вие, хора, въобще успявате да ги накарате да правят каквото и да е, като имам предвид колко често те просто офейкват в неправилната посока без причина.
Мелъди вяло се усмихна.
— Ти, млада госпожице, си оставаш подозрителна — додаде Хардинг и насочи показалец към нея.
— Инспекторе — каза Фич. — Наистина. От скицата горе вече знаем, че Драскачът е мъж или поне жена, много убедително маскирана като мъж. Съмнявам се Мелъди да е способна на това и съм убеден, че има кой да гарантира за местонахождението ѝ снощи.
Мелъди закима енергично.
— Имам две съквартирантки в общежитието.
— Освен това, инспекторе — продължи Фич и предупредително вдигна пръст, — описанието, което открихме в стаята на Чарлс, сочи, че ритматическите линии на похитителя се държат много странно. Виждал съм линиите на госпожица Мънс и те са съвсем обикновени. За да съм откровен, ще кажа, че те често са доста зле направени.
— Добре — заключи Хардинг. — Можеш да си вървиш, госпожице Мънс. Но аз ще те държа под око.