— Тревожни времена… — рече Фич и поклати глава. Линията се разтърси при приближаването на влака. — Тревожни времена…
Не след дълго тримата пътуваха обратно към Армедиус.
17
Първите срещи на европейците с дивите тебеширчета, — пишеше в книгата, — са предмет на известни спорове.
Джоел седеше, облегнал гръб на тухлената стена в кабинета на професор Фич. Предмет на известни спорове беше твърде слабо казано. Досега — въпреки цялата седмица четене — Джоел не беше успял да намери два източника, които да са единодушни за времето, когато са били забелязани първите диви тебеширчета.
Причината за това, — продължаваше текстът, — е в слабото водене на бележки от страна на повечето хора, които са пътували на запад през океаните след първите контакти между корабите на ацтеките и Стария свят.
Макар мнозина от тези ранни изследователи, като Жак Картие и печално известният Франсиско Васкес де Коронадо, да са действали в полза на европейските държави, те всъщност са преследвали лична слава или богатство. Били са времена на експанзионизъм и открития. Американските острови са представлявали непозната територия за завладяване, контрол и — както тогава са се надявали — използване.
По онова време вече се е шумяло за войната в Азия и империята ДжоСеун тъкмо почвала да показва мускули. Много предприемчиви хора осъзнали, че ако могат да се закрепят в Новия свят, ще успеят да станат независими и свободни от потисничеството — въображаемо или истинско — на своите европейски господари.
След като били отблъснати от могъщите южноамерикански империи — които били по-силни заради вековните войни и борби срещу тебеширчетата — изследователите се насочили към островите. Никога не били чували за опасностите, които ги чакали там. Ацтекските държави били твърде ксенофобски и затворени през онази епоха.
Кулата в Небраск, разбира се, е централен образ в ранните свидетелства. Видимо древна, Кулата била едно от чудесата на островите, понеже била единствената структура, явно дело на човешка ръка, която открили там.
Мнозина изследователи са описвали Кулата. Но същите тези хора се кълнат, че когато се върнали в Небраск, Кулата я нямало. Твърдят, че тя се движела из острова и никога не оставала на едно място.
Очевидно тези свидетелства трябва да се приемат със скептицизъм. Все пак, днес Кулата изглежда съвършено неподвижна. Но има и някои истински странности. Пълната липса на човешки живот на островите би трябвало да подскаже, че в Америка нещо не е наред. Някой е построил Кулата в Небраск; някой някога е живял на островите. Дали това са били ацтеките?
Те не говорят за Небраск. Наричат я просто мерзост. Затова техните извори не дават данни. Използвали са киселина, направена от местни растения, за да се сражават с тебеширчетата, които са опитали да стъпят в техните земи, и са приемали бегълци от островите, но сами не са предприемали пътувания в северна посока. Тези предполагаеми бегълци, интегрирани в ацтекската култура вече от петстотин години, имат устни разкази, които с времето са се изкривили. Разказват легенди за страшни ужаси, за прокоби и поличби и за изтребени народи. Но не дават подробности и всички истории си противоречат.
Ранните изследователи на Северна Америка наистина твърдят, че понякога са се натъквали на местни жители на островите. И действително, много от имената на островите и градовете идат от тези ранни свидетелства. Отново въпросите се трупат един връз друг. Тези местни жители ацтеки ли са били, или са били останки от някаква друга култура? Ако на островите са живели някакви народи, както твърдят ацтекските легенди, какво е станало с останките от техните селища и градове?
Първите заселници свидетелстват, че усещат почти призрачно пустота на островите. Зловеща и тревожна неподвижност. Можем само да заключим, че ацтекските легенди съдържат някаква истина — че народите, които са живели тук преди нас, са били изтласкани на юг. Или са били унищожени от дивите тебеширчета, което почти стана и с нас.
По наше мнение, донесението на Естевес изглежда най-достоверното и най-точно датираното от всички ранни европейски свидетелства за срещи с тебеширчетата, въпреки че е обезпокоително като идея.
Джоел затвори книгата и опря глава в стената. Потърка очи с пръсти. Знаеше донесението на Естевес — току-що беше чел за него в друга книга. Разказваше за група испански изследователи, които търсели злато, и пресекли един странен тесен каньон на един от югозападните острови — Бонвил или Зона Арида, или нещо такова.