За малко да го пропусне, точно като миналия път. Името на Екстън беше най-отгоре в списъка, сред възпитаниците на общото училище през онази година. Това ли беше забелязал Фич, или ставаше дума просто за съвпадение?
Джоел излезе, прекоси моравата и се насочи към канцеларията. През изминалите седем дни Армедиевата академия се беше променила. Сега полицията беше доста по-многобройна и проверяваше документите за самоличност на входа на училището и на железопътната гара. Учениците ритматисти не се допускаха вън от училището без ескорт. Джоел мина край няколко от тях, които мърмореха, че Армедиус заприличва на затвор.
Мина и край група обикновени ученици, които играеха футбол. Усърдието им беше понамаляло, а и бяха по-малко от преди. Повечето родители на ученици от общото училище бяха изтеглили децата си от академията за лятото и им беше разрешено да продължат да го правят. Въпреки че бяха убити неритматисти, ясно беше, че мишена на похитителя са ритматистите. Обикновените ученици щяха да са в безопасност вън от кампуса.
След Чарлс Калоуей не беше изчезнал друг. Беше минала седмица и като че всички просто чакаха. Кога щеше да се случи? Какво следваше? Кой беше в безопасност и кой — не?
Джоел бързо мина край предните врати. Оттатък се намираше една от другите големи промени в академията.
Протестиращи.
Носеха плакати.
Мнозина журналисти по всички острови бяха решили, че смъртта на четиримата слуги на Калоуей е по вина на ритматистите. Те виждаха някаква скрита война — някои даже я наричаха конспирация — между отделни секти ритматисти. Имаше даже и такива, които бяха на мнение, че всичко — съществуването на ритматистите, церемонията по въвеждането, сраженията в Небраск — е гигантска измама, която да задържи Монархическата църква на власт.
И така, малка, но много гласовита група антиритматисти се беше установила на денонощна протестна демонстрация пред Армедиус. Джоел не знаеше как да разбира тази глупост. Знаеше обаче, че домовете на няколко от децата ритматисти, които сега бяха на сигурно място в училището, са били вандалски нападнати през нощта. За щастие, войниците на портите удържаха повечето размирници вън от Армедиус. Повечето. Преди две нощи някой хвърли вътре няколко тухли, по които имаше изписани с боя обиди.
Джоел не спря да послуша протестиращите, но звуците от виковете им го следваха. „Искаме истината! Край на привилегиите за ритматистите! Искаме истината!“
Джоел забърза по алеята към канцеларията. Двама полицаи с пушки стояха край вратата, но познаваха Джоел и го пуснаха да влезе.
— Джоел! — възкликна Флорънс. — Не очаквахме да дойдеш толкова бързо. — Въпреки мрачната обстановка в кампуса, русокосата чиновничка беше постоянна и все така носеше яркожълта лятна рокля и широкопола шапка.
— Много ясно, че ще дойде бързо — обади се Екстън, без да вдига поглед от книжата. — Някои хора не пренебрегват отговорностите си.
— Не бъди толкова досаден.
Над преградата Джоел видя вестника на писалището на Флорънс. Криза в Нова Британия!, гласеше водещото заглавие.
— В момента директорът има среща, Джоел — обясни Флорънс. — Сигурна съм, че скоро ще приключи.
— Как вървят нещата тук? — попита Джоел и хвърли поглед през прозореца към полицаите.
— О, нали знаеш. Същото, както винаги — отговори тя.
Екстън изсумтя.
— Друг път проявяваш пълна готовност да клюкарстваш. Защо си така срамежлива сега?
Флорънс се изчерви.
— Джоел, истината е — подхвана Екстън, остави писалката и вдигна поглед, — че нещата не вървят добре. Дори и ако не броиш глупаците пред портите, дори и ако нямаш нищо против на всяка втора крачка да се препъваш в някой полицай, работите са зле.
— Зле в какъв смисъл? — попита Джоел.
Флорънс въздъхна и скръсти ръце върху писалището.
— Островите без ритматически училища говорят, че трябва да отворят такива.
Джоел сви рамене.
— И такава катастрофа ли ще е това?
— Е, като за начало, качеството на образованието рязко ще спадне. Джоел, миличък, Армедиус не е просто едно училище. Това е едно от малкото места, където хора от всички Острови работят заедно.
— Джеймстаун се различава от повечето градове — съгласи се Екстън. — На повечето места по света не можеш да видиш как се смесват джосеунци и египтяни. На много острови те смятат за аутсайдер, ако си чужденец или просто американец от друг остров. Можеш ли да си представиш какво ще стане с войната в Небраск, ако шестдесет различни школи — всяка от които обучава ритматистите по свой начин — почнат да се карат кой кой участък да отбранява? Достатъчно трудно е и с осемте училища.