— Добре — рече директорът и вдигна поглед. — Благодаря ти, Джоел. Точно това ми беше нужно.
— За нищо, сър. Но… хмм, има още нещо.
— Да?
— Сър, мисля, че Нализар има нещо общо с всичко това.
Йорк се приведе напред.
— Какво те кара да кажеш това?
— Всъщност, нищо съществено. Съвпадения. Времето, когато Нализар се появи, някои от нещата, които направи.
— Например?
Джоел се изчерви, осъзнавайки колко глупаво звучи. Седеше в кабинета на директора и обвиняваше един от хората, които самият Йорк беше взел на работа.
— Аз… извинете ме, сър. Говорих, без да мисля — рече той и сведе поглед.
— Не. И аз имам някои подозрения за Нализар.
Джоел сепнато вдигна поглед.
— Не мога да преценя дали моята неприязън към човека ме кара да реагирам така, или има нещо повече. Нализар прекара много време в канцеларията в опити да разбере нещо повече за разследването. Все се питам дали е, защото иска да прецени колко знаем, или просто ревнува.
— Ревнува ли?
Йорк кимна.
— Не знам дали осъзнаваш, но професор Фич доста се прослави. Пресата се залови с неговото име и сега то се споменава в почти всяка статия за изчезванията. Очевидно той е „тайното оръжие на федералните инспектори срещу похитителите“.
— Охо!
— Както и да е, ще ми се да не бях наемал Нализар. Той обаче има титулярно място и ще е много трудно да го уволня. При това наистина нямам доказателства, че е замесен. Пак те питам. Какво по-точно те кара да го подозираш?
— Добре — отговори Джоел. — Помните ли какво Ви казах за ритматическите линии? И така, видях Нализар да взима от библиотеката книга за новите ритматически линии и възможното им съществуване.
— Нещо друго?
— По-миналата нощ той напусна сградата. Нощта, когато Чарлс Калоуей беше отвлечен. Разхождах се навън и го видях.
Йорк се почеса по брадичката.
— Прав си. Това едва ли са убедителни доказателства.
— Господин директор — попита Джоел. — Знаете ли защо изобщо Нализар е тук? Искам да кажа, ако е бил чак такъв герой в Небраск, защо е станал учител, вместо да се сражава с дивите тебеширчета?
Йорк го огледа изучаващо.
— Сър? — обади се Джоел най-сетне.
— Мъча се да преценя да ти казвам ли, или не. Честно казано, синко, това е малко деликатна информация.
— Мога да пазя тайна.
— Не се и съмнявам. Въпреки това отговорността за решението какво да говоря си е моя. — Директорът допря връхчетата на пръстите си. — В Небраск имаше… инцидент.
— Какъв?
— Загина един ритматист. Въпреки твърденията на мнозина тук, на изток, един смъртен случай в Небраск винаги е гледан сериозно от военния кабинет. В този случай имаше много посочвания с пръст и се реши няколко човека — като Нализар — да бъдат преместени от активна служба.
— Значи той е убил някого?
— Не — отговори директорът, — обаче е участвал в един инцидент, при който дивите тебеширчета са убили млад ритматист. Нализар не е бил обвинен, а и не би трябвало, както излиза от това, което четох. Когато го интервюирах за работата тук, Нализар обвини политическите сили, че се опитват да спасят собствените си кожи от опетняване. Този род приказки са твърде обичайни, така че му повярвах. Всъщност, още му вярвам.
— Но…
— Но е подозрително — съгласи се Йорк. — Кажи ми, как изглеждат тези нови линии, които открихте?
— Може ли писалка?
Йорк му даде писалка и лист. Джоел нарисува спираловидния усукан мотив, който беше открит на местопрестъпленията.
— Никой не знае какво е това, но сега поне ни е известно, че е ритматически.
Йорк пак се почеса по брадичката и вдигна листа.
— Хъм… да. Знаеш ли, странно е, но това ми се вижда някак познато по някаква причина.
Сърцето на Джоел подскочи.
— Така ли?
Йорк кимна.
— Сигурно това нищо не значи.
Защо пък той го е виждал, зачуди се Джоел. Директорът Йорк не е изучавал ритматика. Какво е общото между нас двамата? Само училището.
Училището и…
Джоел вдигна поглед и зяпна — най-сетне си беше спомнил къде е виждал мотива.
18
Джоел излезе от канцеларията, след като припряно се сбогува с Йорк и Флорънс. Не каза никому какво е осъзнал току-що. Първо трябваше да го потвърди.
Понесе се по пътеката към общежитието с бърза крачка. Устоя на изкушението да хукне — при сегашното напрежение в кампуса това би привлякло нежелателно внимание.