— Охо, тук е… спокойно — рече Мелъди.
Джоел прекоси помещението. Краката му дращеха по прашния под. На една от масите намери редица тебешири във всички цветове. Взе един син и го потри между пръстите си. Те не се оцветиха, понеже тебеширът имаше покритие. Отиде в другия край на стаята срещу леглата. На стената бяха окачени формули за твърдостта на тебешира.
Около тях бяха изобразени разните ритматически защити. Бяха десетки, начертани от бащата на Джоел. Отстрани имаше бележки кой е ползвал тези защити и в кой дуел. Имаше и вестникарски изрезки за прочути дуели и истории за прочути дуелисти.
Гласът на Трент се разнесе в спомените на Джоел. Чете му на глас за дуелите и развълнуван обяснява брилянтните игри. Споменът за този ентусиазъм доведе след себе си и други. Джоел ги отпъди засега и се съсредоточи върху друго. Понеже сред всичките формули и вестникарски изрезки имаше един особено голям лист.
На него беше нарисуван спираловидният ритматически мотив, открит на всички местопрестъпления.
Джоел тихо въздъхна.
— Какво има? — попита Мелъди и застана до него.
— Това е. Новата ритматическа линия.
— Чакай, баща ти ли е похитителят?
— Не, разбира се, че не е той. Но той е знаел, Мелъди. Заемаше пари, вземаше свободни дни, посещаваше ритматисти от осемте училища. Работеше върху нещо и то беше неговата страст.
Мелъди огледа изрезките и рисунките.
— Значи затова — прошепна тя.
— Какво?
— Затова си така запленен от ритматиката. Питах те веднъж. Ти така и не ми отговори. Заради баща ти.
Джоел се взираше в стената с мотивите и защитите. Баща му можеше да говори за тях надълго и нашироко, да му обяснява кои защити срещу кои офанзивни структури са добри. Другите момчета играеха футбол с бащите си. А Джоел рисуваше защити с неговия.
— Татко искаше да постъпя в Армедиус — каза Джоел. — Толкова много искаше да стана ритматист, макар че никога не говореше за това. През цялото време рисувахме заедно. Струва ми се, че е станал майстор на тебешир, за да може да работи с ритматисти.
И е направил нещо чудесно! Нова ритматическа линия! Не са я открили хора като Фич и Нализар, ритматисти с дългогодишен опит. Открил я е бащата на Джоел, прост майстор на тебешир.
Как? Какво означаваше тя? Какво правеше тази линия? Толкова много въпроси. Баща му би трябвало да е водил записки, нали? Джоел трябваше да ги проучи, да проследи изследванията на баща си през годините. Да открие връзката с изчезванията.
За момента Джоел ликуваше. Ти го направи, татко. Ти постигна нещо, което никой от тях не можа.
— Добре — обърна се той към Мелъди. — Каква е голямата ти новина?
— О, сега е малко трудно да я обявя както трябва. Не знам. Само… е, направих някои проучвания.
— Проучвания? Ти?
— Аз правя проучвания! — сопна се тя. — Както и да е, не би трябвало да се оплакваш, понеже се отнасяше до теб.
— До мен ли? Кажи ми сега, кой кого преследва.
— Не лично за теб, глупчо. А за онова, което ти се е случило. Джоел, твоето въвеждане е било проведено неправилно. Трябва да влезеш в залата на въвеждането.
— Обясних ти. Отец Стюарт каза, че не е нужно.
— Той — отговори Мелъди и театрално вдигна ръка — напълно е сгрешил. Безсмъртната ти душа може би е застрашена! Ти не си бил въведен. Церемонията е била претупана! Трябва да го направиш отново!
— След осем години?
— Да. Защо не? Гледай, до Четвърти юли остава по-малко от седмица. Ако успеем да убедим викария, че има опасност да изгубиш душата си, той може да ти позволи да опиташ отново. И този път — както трябва.
Джоел се позамисли.
— Сигурна ли си, че мога отново да мина през церемонията?
— Напълно. Мога да ти намеря препратки.
Прекалено голям съм. Но пък крал Грегъри е станал ритматист след осемгодишна възраст. Значи и аз бих могъл. Джоел се усмихна.
— Може би си струва да опитам.
— Знаех си, че ще оцениш това. Кажи ми сега, че съм гений.
— Ти си гений — откликна Джоел и погледна мотива на стената. — Да доведем Фич. Искам да види това. С викария ще се разправяме после.
— От това, което виждам — рече Фич, седнал на стол до масата в средата на работилницата, — баща ти е бил убеден, че съществуват и други ритматически линии. Ето, погледнете тук.
Фич измъкна един лист от камара книги и стари записки. През последните няколко часа Джоел и Мелъди му помогнаха да организира работилницата и да сортира книжата на Трент. Помещението изглеждаше почти сякаш отново се използва.