— Само една секунда, мамо. Искам да говоря с отеца.
Джоел се отдалечи припряно, а Мелъди незабавно го последва.
— Сам ще го направя. Няма нужда да идваш.
— Отлично — отговори Мелъди. За пръв път не носеше училищната униформа, а доста очарователна бяла рокля. Стигаше до коленете и показваше доста от краката ѝ.
Съсредоточи се, рече си Джоел.
— Продължавам да смятам, че няма да проработи.
— Не бъди такъв песимист — отговори Мелъди с блеснали очи. — Планирала съм няколко трика.
Олеле.
Отидоха в предната част на катедралата и застанаха пред отец Стюарт. Викарият ги изгледа и си намести очилата. Жълтата му митра се разлюля. На нея беше изобразен кръст, вписан в кръг с девет точки. Одеждите му също бяха жълти.
— Кажете, деца — рече отецът и се приведе напред. Джоел забеляза, че е доста остарял. Бялата му брада стигаше почти до кръста.
— Аз… — запъна се Джоел. — Отче, помните ли моето въвеждане?
— Да видим, да видим. На колко години си, Джоел?
— На шестнадесет. Но не бях въведен при обичайната церемония.
— Ах, да — откликна отец Стюарт. — Баща ти. Сега си спомних, синко. Аз лично проведох твоето въвеждане.
— Хмм, да. — На Джоел не му се струваше правилно открито да обвини стария свещеник, че е сбъркал. Отстрани вече се редяха още хора — винаги някой искаше да разговаря с отеца след службата. В канделабрите край олтара горяха свещи, потрепваха на ветреца от отворените врати, шумът от стъпките отекваше в просторното помещение. Зад олтара беше разположена Залата на въвеждането — малък каменен параклис с врати от двете страни.
Мелъди го побутна.
— Отче, не искам да съм… непочтителен, но се притеснявам за моето въвеждане. Не влязох в залата.
— Ах, да, дете мое. Разбирам тревогата ти, но няма нужда да се боиш за спасението си. По цял свят има места, където църквата не е достатъчно богата, та да изгради цяла катедрала и там дори няма зали на въвеждането! А тамошните хора не са по-зле от нас.
— Но те не могат да станат ритматисти — възрази Джоел.
— Така е, не могат.
— Аз не получих възможност — продължи Джоел. — Тогава. Да стана ритматист.
— Ти получи възможност, синко. Просто не можа да се възползваш от нея. Дете мое, твърде много хора мислят надълго и нашироко по въпроса. Господарят приема и ритматисти, и неритматисти. Всички сме еднакви за Него. Да си ритматист означава да си избран да служиш — целта не е да направи човека могъщ или егоцентричен. Да се търсят такива неща е грях, на който — опасявам се — твърде много от нас не обръщат внимание.
Джоел се изчерви. Отец Стюарт явно смяташе разговора за приключен, топло му се усмихна, положи длан на рамото му и го благослови. После се обърна към следващия богомолец.
— Отче — рече Джоел. — Искам да участвам във въвеждането тази седмица.
Отец Стюарт се сепна и се обърна.
— Синко, прекалено голям си!
— Аз…
— Това няма значение — пъргаво се намеси Мелъди и прекъсна Джоел. — Човек може да бъде въведен на всяка възраст. Не е ли вярно? Споменава се в Молитвеника.
— Да — отговори отец Стюарт. — Но обикновено това се отнася до хора, които приемат благовестието на нашия Господар след осемгодишна възраст.
— Обаче би могло да се отнася и до Джоел — продължи Мелъди.
— Той вече беше въведен!
— Не е влязъл в залата на въвеждането — настоя тя. — Не знаете ли случая на Рой Стивънс? На него му е било позволено въвеждане на деветгодишна възраст, защото е бил болен на Четвърти юли.
— Но това стана чак в Мейнфорд. В съвсем друга архиепископия! Там правят някои странни неща. Няма причина отново да въвеждаме Джоел.
— Да, ако не броим това да му се даде възможност да стане ритматист — възрази Мелъди.
Отец Стюарт въздъхна и поклати глава.
— Явно добре си изучила думите, дете мое, но не схващаш значението. Повярвай ми. Аз знам кое е най-доброто.
— Нима? — извиси глас Мелъди, когато отецът отново се обърна. — И защо не кажете на Джоел каква е истинската причина да не го поканите в залата на въвеждането преди осем години? Може би защото са ремонтирали северната стена заради наводнение?
— Мелъди — обади се Джоел и я улови за ръката, когато тя почна да става нападателна.
— Ами ако Господарят е искал Джоел да стане ритматист? — не спираше тя. — Обмислихте ли това, когато Вие го лишихте от тази възможност? И то, само защото обновявахте катедралата си. Струва ли това душата и бъдещето на едно момче?
Джоел се смущаваше все повече и повече, а гласът на Мелъди звънтеше в инак тържествената зала. Опита се да я накара да замълчи, но тя не му обърна внимание.