Тя сви рамене.
— В Небраск е опасно.
Смърт, рече си Джоел. В Небраск. А фамилията ѝ е…
Мънс. Джоел се закова на място.
— Брат ти. На колко години беше?
— С три години по-голям от мен — отговори Мелъди.
— И загина миналата година?
Тя кимна.
— Прахове! — рече Джоел. — Видях некролога му в списъците, които професор Фич ми даде.
— И?
— И професор Нализар е бил замесен в смъртта на един ученик ритматист миналата година. Затова е бил отстранен от бойното поле. Може би има връзка! Може би…
— Джоел — остро рече Мелъди и привлече вниманието му.
Той примигна, взря се в нея и видя скритата зад гнева мъка в очите ѝ.
— Не забърквай Уилям. Просто… Недей. Ако трябва да търсиш някаква конспирация около Нализар, търси. Обаче не говори за брат ми.
— Съжалявам — каза Джоел. — Но… ако Нализар е замесен, не искаш ли да знаеш?
— Той беше замесен. Нализар поведе един отряд през Кръга чак до основата на самата Кула, за да търсят брат ми. Дори и трупа му не откриха.
— Значи може би той го е убил! Може би само е казал, че не е успял да го намери.
— Джоел — отговори тя по-тихо. — Ще го кажа само веднъж, става ли? Смъртта на Уилям си беше по негова вина. Той изтича през отбранителните линии — половината отряд видя как тебеширчетата го нападат.
— Уилям опита да се докаже като герой и изложи много хора на опасност. Нализар поведе отряда отвъд преградата, за да го намерят. Нализар рискува живота си заради брат ми.
Джоел се смути, припомняйки си как тя винаги описваше Нализар.
— Не ми харесва как постъпи с Фич — каза тя, — обаче Нализар е герой. Той напусна бойното поле, защото чувстваше, че се е провалил, след като не успя да спаси Уилям навреме.
Тук нещо не звучеше добре на Джоел. Но не каза нищо на Мелъди. Само кимна.
— Съжалявам.
И тя кимна; явно смяташе въпроса за приключен. Изминаха остатъка от пътя до канцеларията в мълчание.
Нализар внезапно е решил, че не може да приеме провала?, разсъждаваше той. Напуснал бойното поле заради един смъртен случай? Ако собствената му съвест го е накарала да си тръгне, защо тогава се оплакваше на директор Йорк от политиците?
Нещо става с този човек.
Отвориха вратата на канцеларията и Джоел със задоволство установи, че инспектор Хардинг и професор Фич са тук. Хардинг разговаряше с Флорънс за снабдяването и настаняването на хората му. Фич седеше на един от столовете за посетители.
— А, Джоел — продума той и се надигна.
— Професоре? Не сте ме търсили, нали?
— Хъм? Какво? А, не, трябва да предам на директора доклад за работата ни. Той иска да му докладвам горе-долу на всеки два дни. Не си открил нищо ново, така ли?
Джоел поклати глава.
— Просто правех компания на Мелъди, докато си разнесе поръчките — отговори той. После млъкна, когато Мелъди дойде да вземе още бележки за доставяне. — Има обаче едно нещо.
— Да?
— Знаете ли много неща за изнамирането на ритматиката? Приживе на крал Грегъри?
— Знам повече от почти всеки. Аз съм историк, все пак.
— Часовниците имат ли нещо общо с откритието?
— А, говориш за доклада на Адам Мейкингс, нали?
— Да.
— Ха! Ще направим от теб учен, момчето ми. Много добра работа, много добра. Да, има няколко особени споменавания за часовниците в ранните свидетелства и още не сме успели да разберем защо. Ранните тебеширчета са реагирали на часовниците, ако и вече да не го правят. Властта на зъбните колела над тебеширчетата е една от причините в Монархическите църкви толкова много да се ползват пружинни механизми, както знаеш.
— Това е метафора — обади се Екстън от другия край на помещението. Джоел вдигна поглед; не беше забелязал, че писарят следи разговора.
— Питай викария някой път — додаде Екстън. — Свещениците разглеждат времето по интересен начин. Нещо за това, че човекът го е разделил и е донесъл порядък в хаоса.
Откъм Флорънс, която беше прекратила разговора си с инспектора, се разнесе кикот.
— Екстън! Мислех, че си твърде зает да говориш!
— Зает съм. Почти съм се отказал от надеждата да свърша нещо в тази лудница. Всички се щурат наоколо и вдигат шум. Ще трябва да намеря как да работя, когато няма никого тук.
— Добре — обърна се Джоел към професор Фич, — значи това с часовниците най-вероятно е задънена улица, щом хората вече са го забелязали и проучили. — Той въздъхна. — Не съм сигурен, че ще успея да намеря нещо полезно в тези книги. Час по час се шокирам колко малко знам за ритматиката.
Фич кимна.
— Понякога и аз се чувствам така.