— Помня как седях и гледах дуела Ви с Нализар — каза Джоел. — Мислех, че знам всичко, само защото разбирах защитите, които приложихте. В ритматиката има много повече, отколкото смятах по-рано.
Фич се усмихна.
— Какво има? — попита Джоел.
— Това, което каза току-що, е основата на всяка наука. — Фич се пресегна и положи ръка на рамото на Джоел, което беше малко по-височко от неговото. — Джоел, синко, ти си безценен за това разследване. Ако Йорк не те беше направил мой асистент… е, не знам къде щях да се намирам.
Джоел усети, че се усмихва. Искреността на Фич беше трогателна.
— Аха! — рече някой.
Джоел се обърна и видя, че Мелъди държи писмо. Тя се завтече през канцеларията и си спечели мръщене от Екстън. Пресегна се над преградата между работното помещение и чакалнята и подаде писмото на Джоел.
— От викария. Отвори го, отвори го.
Джоел го взе неохотно. Беше подпечатано с механичния кръст. Строши печата, пое дъх и го отвори.
Джоел, — гласеше то, — прегледах твоя случай и разговарях с епископа на Нова Британия, както и с директора на твоето училище. След известен размисъл ние преценихме, че твоята молба има стойност. Ако има шанс Господарят да пожелае ти да станеш ритматист, ние не трябва да те лишаваме от него.
Ела в катедралата в четвъртък точно в осем за проба на робата за въвеждането. Ще ти бъде позволено да влезеш в залата на въвеждането преди началото на официалната церемония. Доведи майка си и всеки, с когото би желал да споделиш това събитие.
Джоел удивен вдигна поглед от съобщението.
— Какво пише? — едва се удържаше Мелъди.
— Че още има надежда — отговори Джоел и сведе писмото. — Ще получа възможност.
21
По-късно същата нощ Джоел лежеше тихо в леглото и се мъчеше да се ориентира в чувствата си. На стената на работилницата тиктакаше часовник. Той не го поглеждаше; не искаше да знае кое време е.
Беше късно. А той будуваше. Денят преди въвеждането.
По-малко от един на хиляда. Това беше неговият шанс да стане ритматист. Струваше му се нелепо да се надява, ала нервността пропъждаше всяка възможност да заспи. Щеше да получи шанс да стане ритматист. Истински, справедлив шанс.
Ако бъдеше избран, какво щеше да означава това? Нямаше да получава стипендия, докато не мине службата му в Небраск, следователно щеше да се наложи майка му да продължава да работи.
Небраск. Трябваше да отиде в Небраск. Не знаеше много за това място. Там бяха дивите тебеширчета, разбира се. Ритматистите на острова, които поддържаха огромния Отбранителен кръг с диаметър хиляди метра, за да останат тебеширчетата заключени в Кулата.
Имаше и сведения за други неща на острова. Тъмни и необясними. Неща, срещу които Джоел в крайна сметка щеше да е принуден да се изправи станеше ли ритматист. А щеше да разполага само с една година за подготовка и обучение, докато останалите ученици имаха по осем-девет.
Ето защо не допускат по-възрастни хора да станат ритматисти, осъзна той. Трябва да тренират и да се обучат, докато са млади.
Учениците отиваха в Небраск през последната година от обучението си. Следваше десетгодишна служба и после — свобода. Някои избират да работят в станциите за навиване на пружини за железницата, но други остават в Небраск, казваше Мелъди. Не заради парите, а заради предизвикателството. За борбата. Това ли щеше да е бъдещето на Джоел?
И без това всичко е съмнително, рече си Джоел, обърна се и опита да се насили да заспи. Аз няма да стана ритматист. Господарят няма да ме избере, защото няма да разполагам с достатъчно време за обучение.
Ала все пак съществуваше възможност. През следващия половин час мисълта за тази възможност му попречи да заспи.
Накрая Джоел се надигна и се пресегна към лампата до леглото. Нави ключето отстрани и загледа през стъклото как пружините почват да се въртят. Няколко жички се нажежиха от триенето и засветиха, а рефлекторите засилиха светлината и я пратиха да излезе от горния край на лампата.
Джоел се надвеси и почна да ровичка в книгите до леглото. Подбра една. Разказ за пленничеството и освобождаването на госпожа Мери Роуландсън, пишеше на титулната страница. Дневник, едно от най-ранните запазени литературни произведения на първите заселници на Американските острови. Действието се развиваше преди дивите тебеширчета да почнат главното си настъпление, но след като вече тормозят хората.
Всемогъществото и милостта на Господаря, — прочете Джоел, — и изпълнението на Неговите обещания, сиреч разказ за пленничеството и освобождаването на госпожа Мели Роуландсън. Втората добавка коригирана и поправена. Написан от нейната ръка за собствена полза и сега издаден поради искреното желание на неколцина приятели.