Искаше му се да преобърне масата и да закрещи. Да натроши тебеширите и да ги стрие на прах. Защо беше посмял да се надява? Знаеше, че много малко хора биват избрани.
Толкова много неща в живота бяха разочарование. Често се питаше как човешкият род издържа толкова дълго и дали малкото моменти, когато нещата вървят добре, наистина възмездяват другото.
Така свърши всичко. Джоел беше там, откъдето започна, същият като преди. Беше се представил твърде зле в училище, та да може да получи образование след завършването на Армедиус. Сега дори не разполагаше със слабата, дълбоко заровена надежда, че може да намери начин да стане ритматист.
Тримата отвлечени ученици бяха мъртви. Нямаше ги. Заровени от Екстън в незнайни гробове. Убиецът беше спрян, ала какво значение имаше това за семействата, които бяха загубили децата си? Болката им щеше да продължи.
Джоел се приведе напред.
— Защо? — заговори той на книжата. — Защо всичко свърши така?
Работата на баща му щеше да потъне в забрава в светлината на ужасните дела на Екстън. Чиновникът щеше да бъде запомнен като убиец, но и като човека, който най-сетне разреши мистерията на новата ритматическа линия.
Как?, питаше се Джоел. Как е разрешил загадката? Как Екстън, човек, който се е провалил в учението, е открил неща, които нито един учен ритматист не е бил способен да открие?
Джоел се изправи и закрачи напред-назад. Бележките на баща му стояха пред него, сякаш грееха на светлината на лампата.
Той се приближи и почна да рови в тях в опит да намери най-старите. Натъкна се на жълтеникав лист хартия, покафенял по краищата.
Отново ходих до бойните полета в Небраск, — пишеше там. — И открих твърде малко. Хората през цялото време говорят за странни събития, но те явно никога не се случват в мое присъствие.
Все така съм убеден в съществуването на други линии. Трябва да знам какво правят те, преди да мога да определя нещо друго.
В дъното на страницата беше нарисуван символ — Линията на Заглушаването с нейните четири примки.
— Откъде? — попита Джоел. — Откъде си взел това, татко? Как си го открил? В Небраск ли?
Ако беше така, то и други щяха да знаят. Със сигурност ритматистите на бойното поле щяха да се досетят за значението на тези линии, ако се натъкнеха на тях. И кой ги рисува? Дивите тебеширчета не рисуват линии. Нали така?
Джоел остави листа настрани и се зарови в дневника на баща си, за да разбере кога е написал този пасаж.
Последната дата беше денят преди баща му да умре. Като място на пътуването беше посочен Небраск.
Джоел седна и се замисли над това. Отгърна назад, към най-ранните дати на пътуването. Посещение на остров Зона Арида.
Зона Арида, близо до Бонвил и Тексас. Все югозападни острови. Според дневниците, бащата на Джоел беше пътувал няколко пъти дотам.
Свъси се и погледна книгите на пода. Едната беше поръчаната от Нализар, за новите ритматически линии. Джоел я взе и отвори отзад, за да прегледа картата с отпечатаните дати на поръчките. Този том беше взиман само няколко пъти през годините.
Бащата на Джоел беше един от първите читатели. Първото му посещение в Зона Арида беше едва няколко седмици, след като беше взел тази книга.
Джоел разлисти и хвърли поглед на отделните глави. Една беше озаглавена „Развитие на теориите за новите линии“. Той я намери и зачете в светлината на фенера. Отне му няколко часа да открие каквото искаше.
Някои ранни изследователи съобщават за странни изображения по скалите на югозападните острови. Не можем да знаем кой ги е създал, доколкото по-голямата част от Америка е била ненаселена при пристигането на европейците.
Някои твърдят, че линиите, нарисувани по модела на тези от скалите, имат ритматически свойства. Повечето учени не са съгласни. Могат да се нарисуват много странни неща, които чрез Линията на Създаването да получат живот като тебеширчета. Това обаче не ги превръща в нова линия.
Джоел отгърна на следващата страница. Там имаше скица на съществото, което той видя по-рано същия ден в залата на въвеждането.
Какво става тук?, запита се Джоел, докато четеше надписа към рисунката. „Една от многобройните скици, направени от капитан Естевес по време на пътуването му на остров Зона Арида.“
Джоел примигна и пак погледна масата.
Нещо потропа на прозореца.
Той изпищя и скочи от стола. Пресегна се за кофата с киселина, която беше взел от инспектор Хардинг, но после видя какво има от другата страна на стъклото.
Червена коса, големи очи. Мелъди му се усмихваше и махаше. Джоел погледна часовника. Беше два през нощта.