— Аха.
— Връщам си думите назад.
Джоел вдигна поглед към отворената врата. Някъде далеч навътре проблясваха светлини.
— Върви да доведеш помощ — каза Джоел.
— Къде?
— От главния вход, от канцеларията. Не знам! Просто намери. Аз ще разбера кой е вътре.
— Джоел, ти не си ритматист. Какво можеш да направиш?
— Вътре може да умират хора, Мелъди.
— Аз съм ритматист.
— Ако Драскачът наистина е тук, няма да има значение кой от двама ни ще влезе. Твоите линии са слаба защита срещу него. Върви!
Мелъди постоя така за миг, после хукна.
Джоел погледна отворената врата. Какви ги върша?
Стисна зъби и влезе предпазливо. В ъгъла намери няколко кофи с киселина и се почувства по-уверен, когато се запрокрадва нагоре по стълбите с една от тях в ръка. Момчетата бяха на първия етаж, момичетата на втория, а няколко семейства на преподаватели — на третия. На втория етаж имаше отговорнички за общежитието. Ако Джоел успееше да намери някоя от тях, може би щяха да помогнат.
Качи се на втория етаж и се промъкна във фоайето. Изглеждаше празно.
Чу шум на стълбите зад гърба си.
Панически се обърна да погледне кой слиза в тъмнината от третия етаж. Почти без да се замисля, вдигна кофата и плисна.
Нещото се оказа човек. Киселината напълно измокри изненадания Нализар.
Професорът пое дълбоко въздух, потърка очи и Джоел с вик се запрепъва през фоайето. Изпаднал в паника, той си науми да стигне до стаята на Мелъди и да се измъкне навън по дървото, което тя спомена. Чу как Нализар го следва и ругае.
Джоел се удари в нещо невидимо. То го отхвърли и Джоел падна вцепенен на пода. Фоайето беше слабо осветено и той не бе забелязал Забранителната линия.
— Глупаво момче — рече Нализар и го грабна за рамото.
Джоел изкрещя и го удари с всички сили в корема. Нализар изстена, но не го пусна. Простря крак и заскърца с него по пода. Обувката му остави тебеширена линия.
Тебешир в тока на обувката, каза си Джоел. Добра идея. Трудно е да се изкарат прави линии, но идеята е добра.
Нализар го просна на пода и довърши клетката от Забранителни линии около него. Джоел изохка от болката в рамото — професорът имаше здрава хватка.
Пленен.
Джоел закрещя, докато опипваше невидимата решетка. Беше солидна.
— Идиот — каза Нализар, докато отриваше лице със сухия край на дрехата си. — Ако оцелееш тази нощ, ще ми дължиш един нов кител. — Кожата му изглеждаше възпалена от киселината, а очите му бяха налети с кръв. Но киселината не беше толкова силна, че да е истински опасна.
— Аз… — подзе Нализар.
Една от вратите във фоайето се отвори и го прекъсна. Нализар се извърна, когато една грамадна фигура пристъпи вътре. Джоел едва разпозна лицето в мъждивата светлина.
Инспектор Хардинг.
Нализар стоеше без да мърда, а от него капеше киселина. Погледна Джоел, после Хардинг.
— Значи си ти — каза той на инспектора. — Най-сетне те проследих.
Хардинг не помръдваше. На слабата светлина облият му полицейски шлем доста приличаше на бомбе. Той свали пушката и положи ръка на приклада. Дулото опираше в пода. Като бастун.
Шлемът му беше смъкнат над очите и Джоел не можеше да ги види. Виждаше обаче призрачната му усмивка. Хардинг отвори уста и наклони глава назад.
От устата му почнаха да бълват гърчещи се тебеширчета. Забързано се спуснаха по гърдите му и надолу по тялото му.
Нализар изруга, коленичи и очерта кръг около себе си. Джоел го наблюдаваше как довършва защитата на Ийстън с бързи и внимателни движения.
Хардинг, рече си Джоел. Каза, че до къщата на Лили Уайтинг има участък на федералната полиция. И че е патрулирал на мястото, откъдето е отвлечен Хърман Либел. Твърдеше, че Драскачът го предизвиква, като удря толкова близо до полицията.
И после — Чарлс Калоуей. Докато оглеждахме дома му, Хардинг каза, че е бил там предната вечер, за да убеди родителите да върнат сина си в Армедиус.
Когато го повикаха заради нападението над мен, той дойде от изток. Откъм общия кампус, а не откъм ритматическия. Бил е там, за да контролира тебеширчетата.
Екстън не беше единственият, който чу как професор Фич казва колко съм важен — и Хардинг беше там. Прахове!
Джоел завика за помощ и заблъска с юмруци по невидимата преграда. Всичко съвпадаше! Защо да атакува извън кампуса? Защо да отвлича сина на рицаря-сенатор?
За да всее паника. Да накара всички ученици ритматисти да се съберат в Армедиус, вместо да си стоят по домовете. Хардинг подсигури охрана на кампуса, докара тук всички ритматисти, включително и половината от онези, които живееха далеч, и ги затвори в общежитията.