Затвори вратата и мушна ключовете в стартера. В този момент пред вратата изникна един нисък, набит мъж със сериозно изражение. Той почука на стъклото, а тя запали двигателя и свали прозореца.
— Вие ли сте сержант Марли?
— Да. Какво мога да направя за вас?
— Аз съм полицейският съветник.
Полицейският съветник — човекът, който беше определил параметрите и беше вкарал екипа й във водата. Не го беше виждала преди.
— Да, добре — каза тя безизразно и закопча колана си. — В отпуск съм, така че говорете с някой от хората ми.
— Бих го направил, но днес става нещо с хората ви. За момент ми се стори, че се канят да прекратят издирването.
— Имаме недостиг на водолази, но новият отговорник ще се справи. Не сме се забавили повече от час.
Тя натисна бутона, за да вдигне страничното стъкло. Полицейският съветник мушна ръката си вътре и го препречи.
— Искам още един човек там. Ще съм ви благодарен, ако пратите някого. Дали ви е минавало през ум да прекратите отпуска си? Случаят е много важен.
Едното й око започна да играе.
— Не, изобщо не ми е минавало. Хората, които са там, могат да се справят с работата. — Тя вдигна очи и го погледна в лицето. Имаше закръглен нос и спукани капиляри по бузите. Флий усети, че е на път да загуби контрол. Заради лицето му, заради начина, по който бе препречил страничното стъкло, и заради милион други причини. Просто нещо се размести в нея. — Виж какво, хайде да говорим откровено и да си спестим излиянията. Става ли?
— Откровено?
— Да — каза тя. Знаеше, че трябва да спре, но й харесваше начинът, по който думите излизаха от устата й. Гладко и чисто. — И двамата знаем, че тя не е там.
— Така ли?
— Да, така.
Очите му бяха бледосини, леко зачервени.
— Странно. Хората ти все още не са претърсили езерото, а ти вече знаеш, че тя не е там. Как си станала такъв специалист?
Флий се замисли. Обучението? Опитът? А също и предчувствието — дребните умения, които довчера не знаеше, че притежава.
— Ти не си обучена да извършваш претърсване — каза той. — Нека да си го кажем направо. Ти си просто един…
— Водолаз. Просто водолаз. Това ли се канеше да ми кажеш?
— Има установени профили за хората, които са в състояние като нейното. В девет от десет случая тези, които бягат от клиниките, се опитват или да хванат първия автобус, или да се надрусат в близкия град. Ако обаче са се самоубили, тялото им бива откривано в радиус от две мили от клиниката.
Флий остана безмълвна за момент. След това погледна ръката, която все още подпираше стъклото.
— Нов ли си? — попита тя. — Не съм те виждала.
— Наскоро завърших обучението си. Да.
— И какво е общото между откриването на бомба и откриването на човешко тяло?
— Трябва да знаеш, че обучението ни не е свързано само със самоделните взривни устройства.
— Знам. След като приключите с взривовете, отивате в Северен Уелс за няколко дни. Учите се как да разчитате различни профили. Знаете как се използва електронна карта, но не знаете как да… — Тя си представи стоящия на прага на къщата й Проуди. — Не можете да мислите нестандартно.
Полицейският съветник се изправи. Виждаше ноздрите му, малките косъмчета вътре и зачервената кожа. Може би беше настинал и му се налагаше непрекъснато да издухва носа си.
— Е — каза той и подсмръкна саркастично. — Хайде да ме научиш да мисля нестандартно, а? Кажи ми откъде знаеш, че в езерото няма труп?
Флий въздъхна, завъртя ключа и освободи ръчната спирачка.
— Защото — каза търпеливо тя — Китсън е красиво момиче. Известно момиче. А когато красивите и известни момичета се самоубиват, те го правят така, че трупът им да изглежда добре. Това изключва удавяне. Със сигурност не се давят в мръсно старо езеро като това. Разбра ли?
Без да изчаква отговора му и знаейки, че той ще отиде право при главния инспектор и ще започне да дрънка, тя включи на скорост и подкара колата. Полицейският съветник стоеше в облака прах и гледаше гневно след нея.