Фейт Дъндас и бившият й съпруг Рич стояха на прага и се опитваха да видят стаята през очите на Кафъри. Надяваха се, че той ще забележи нещо, което са пропуснали. Фейт беше обикновена жена, облечена в обикновена светлосиня пола, розов пуловер и ниски обувки. Посивялата й коса беше вързана на кок. Никой не би си помислил, че е майка на наркоман, ако не бяха подутите й от плач очи, които й придаваха вид на пребит боксьор. Кафъри си помисли, че родителите на наркоманите са два вида. Едните изритваха децата си и ги оставяха да се оправят сами, а другите продължаваха да се грижат за тях въпреки непрестанните неприятности.
— Той каза ли ви къде ще ходи? — попита Кафъри. — Каза ли нещо въобще?
— Не — отговори с глух глас Фейт. Тя притискаше устата си с кърпичка и затова трудно се разбираше какво говори. — Каза единствено, че си е намерил работа. Специална работа. Много мислих, но нищо друго не можах да се сетя. — По лицето й започнаха да се стичат сълзи. — Не му обърнах голямо внимание. Мислех си, че съм чувала всички тези неща и преди, и просто… — Думите заглъхнаха и тя захлипа.
— Какво е имал предвид под „специална работа“?
Тя поклати глава, а от очите й потекоха още сълзи.
Кафъри повдигна въпросително вежди и погледна бившия й съпруг.
Дъндас се изкашля и изправи раменете си.
— Той смяташе… смяташе, че ще изкара много пари.
— Колко е това „много“?
— Хиляда и осемстотин лири. — Той погледна Фейт. — Поне така й е казал.
— Хиляда и осемстотин лири… — Кафъри поклати глава. — Какво е трябвало да направи?
— Не знам.
— Доста добре като за една нощ — каза Кафъри. — Сигурно сте съгласни с мен. Доста добро заплащане.
— Аз не бях там. — Дъндас хвърли поглед към темето на жена си. — Може би ако бях, щях да… — Лицето му се сбръчка. Като че ли беше на път да се разплаче. — Съжалявам — каза той, докосна с пръст носа си и затвори очи. — Нямам представа какво се е канел да прави.
Кафъри взе една от смачканите на топка фланелки. По нея имаше изсъхнали бели петна. Не му се искаше да мисли какво е това вещество, така че пусна фланелката и изтупа ръцете си. Погледна вехтия матрак, смачканите чаршафи и опърпаната възглавница. Помисли си, че с право се е отказал да прави деца. Така никога нямаше да се окаже в положението на Фейт — смазан от мъка.
— Той е продал вещите си, така ли?
Фейт спря да плаче, задържа дъха си за момент, след това каза:
— Да. Продаде ги.
— Вие сте му ги купували?
Тя отново кимна.
— Продал ги е, за да си купи наркотици?
— Да… може би.
Дъндас я придърпа към себе си и погледна Кафъри право в очите. Изглеждаше леко ядосан. Явно смяташе, че това причинява болка на бившата му съпруга.
— Казваше на майка си, че ще се справи със зависимостта си към наркотиците.
— Разбирам.
— Има вероятност да е истина.
Кафъри кимна.
— Възможно е.
— Каза, че е решил твърдо. Смяташе да изчисти дълговете си, а останалите пари да даде за лечение.
— Предполагам, че тя му е дала пари.
— Не и този път. Този път отказа.
Фейт погледна към него и пое дълбоко въздух.
— И какво стана — простена тя. — Виж какво стана. — Зарови лице в гърдите на Рич. Гласът й ставаше все по-висок и по-висок. — Виж само какво стана. Сега ще му отрежат ръцете, като на онова бедно момче. Ако му отрежат ръцете, аз също ще умра. Чуваш ли ме? Също ще умра.
При тези думи Дъндас замръзна. Вдигна очи и погледна Кафъри. Не каза нищо, но погледът му говореше много. Всеки от двамата знаеше какво мисли другият.
— Фейт…? — обади се Кафъри. — Какво те кара да мислиш, че това ще се случи? Това за ръцете.
— Той е идвал тук — прошепна тя. — Тук, в този апартамент. Джона ми каза.
— Кой е идвал тук?
— Онзи. Горкото момче.
— Мелоус? — Кафъри погледна Дъндас и видя, че тези думи са потресли и него. Лицето му бе посивяло. — Фейт, искаш да кажеш, че Джона е познавал Иън Мелоус?
— Те бяха добри приятели.
Мисълта на Кафъри вървеше бавно, но гладко. Джона и Моси. Джона и Моси. Той се приближи до прозореца и погледна през петната от конденз, които се бяха образували от вътрешната страна на стъклата. Изсъхналите тревни площи и паркингите изглеждаха така, сякаш принадлежаха на друг свят. По тях се движеха малки цветни петна — хора. Кафъри си спомни думите на Човека с чантата: „Каза, че някой ще пострада. Помня думите му: «Там има извратени типове, ЧЧ». Не знам какво щяха да правят, ако нямаше такива глупаци като мен, които приемат всичко“.