На Кафъри му беше трудно да понесе страха и мъката, които усети в апартамента на Джона. Обади се на една от служителките от отдела за връзки със семействата и когато тя пристигна, той се сбогува с Фейт и Рич и слезе долу. Заключи се в колата си и проведе няколко телефонни разговора. Първо говори с инспектора от Тринити Роуд, след това с началника си и с подчинените си. След като приключи, се обади на служебния телефон на Флий, макар да знаеше, че тя не е на работа. Дежурният сержант се оказа услужлив и му даде номера на личния й телефон. Той обаче беше включен на гласова поща. Кафъри не се сещаше какво да каже, затова затвори.
Остана в колата си, мислеше за парите, които Джона се бе надявал да спечели. Бандата младежи, които висяха във фоайето, го гледаха намръщено. Те можеха за секунда да познаят кой е ченге. Хиляда и осемстотин лири. Съвсем малко повече от таксата за лечение в АДРИ. Брошурата лежеше на съседната седалка. Той я вдигна и се загледа в извития корен. Отново извади телефона си и се обади в мултимедийния отдел в Портисхед, за да им каже да му изпратят снимката на човека с бялата риза на мобилния телефон. След това запали двигателя и бавно подкара колата.
Отново мислеше за ибогаина. За ибогаина и за Кайзер Ндука — човека, който знаеше всичко за употребата на наркотика при религиозните ритуали. Адресът му беше в Мендипс, сравнително близо. Хората му щяха да се оправят сами тук, а той щеше да има време да отиде дотам и да се върне. Чувстваше, че Ндука е важен за разследването.
Той живееше в онази част от Северен Съмърсет, която приличаше на френска провинция — усамотени каменни къщи; горички и тесни пътища, криволичещи покрай хълмовете.
Кафъри караше бавно през облаците от мушици, като веднъж му се наложи да спре, за да пропусне стадо коне. Лесно намери входа на имението. На храстите беше закачена стара дървена табела, на която пишеше „Скъп дом“. Пътят стана още по-неравен. По стръмната алея имаше коловози и дупки, а неокастрените храсти дращеха колата и оставяха следи от цветен прашец по предното стъкло. Кафъри имаше чувството, че минава през джунгла и ще се загуби. Когато погледна екрана на телефона си, видя, че тук няма покритие.
— Мамицата му — измърмори той. Мушна телефона във вътрешния си джоб и продължи да кара. Вече беше загубил представа за посоките, когато изведнъж дърветата и храстите свършиха. Той пресече обрасла с висока трева поляна и продължи нагоре. На петдесетина метра от него се появи стара, занемарена къща. Беше кацнала на ръба на долината, а около нея имаше порутени пристройки. Някакви стъкла, вероятно от разглобена оранжерия, бяха наредени до буренясалата алея. Някои от прозорците на първия етаж бяха обковани с дъски. Къщата изглеждаше пуста и потънала в забрава, но не това караше сърцето на Кафъри да забие силно. Една кола беше паркирана пред входната врата.
Сребрист форд „Фокус“.
Регистрационният номер започваше с „Y9“. Регистрационният номер на колата на Флий също започваше с „Y9“. Беше обърнал внимание на този факт сутринта на паркинга. Това не беше кой знае какво съвпадение. В района сигурно имаше стотици сребристи фордове, чиито номера започваха с „Y“. Имаше обаче и други неща, които беше забелязал на паркинга — малкото парченце плат, което стърчеше от затворения багажник и синята торба на задната седалка. Те не можеха да са просто съвпадение.
Докато се обръщаше към къщата, Кафъри, незнайно защо, си представи, че на това място се случват странни неща — войнствени ритуали. Кайзер беше един от водещите експерти по магьосничество. Той имаше контакти с АДРИ. Кафъри усети студенина във вените си. Какво беше казал Мабуза? Интелектуалците се опитвали да го злепоставят?
Той отпусна газта и остави колата бавно да пълзи напред. Стараеше се да не вдига шум и да не прибързва, за да не привлече вниманието на хората в къщата. Отби встрани и направи обратен завой в тревата. Предницата на колата вече беше обърната по посока на пътя. Изключи двигателя и излезе, затваряйки вратата много внимателно. Не харесваше запуснатите сгради. Те му напомняха за една сграда в Норфолк, в която бе влизал. Беше предполагал, че там ще открие нещо, свързано с изчезването на Юан.
Кафъри бавно приближи къщата. Единственият звук, който се чуваше, беше цъкането на изстиващия двигател на колата му. Котката, която лежеше на сянка до един бидон за вода, отвори очи и го огледа замислено. Той стигна до къщата и се облегна на стената. Тухленият зид затопляше гърба му. Струваше му се идиотско да се промъква като командос от специалните части. Свали сакото си и го закачи на дръжката на един ръждясал градински валяк. Избърса челото си с ръкав, а след това започна да брои. След като отброеше до десет, щеше да отиде до входната врата и да натисне звънеца. Щеше да каже, че е дошъл по работа. Щеше да се изсмее на това, че му се привиждаха вятърни мелници.