Кафъри се беше втренчил в нея. По челото му се търкулна капка пот.
— Е?
— О, господи! — прошепна тя и започна да търка настръхналата кожа на ръцете си. — Аз не знам. Той беше приятел на баща ми. Знаех, че е имал неприятности преди години, но никога не съм предполагала, че нещата са били толкова зле. Не съм съвсем сигурна, но той… — Тя не се доизказа. Не харесваше думите, които бяха на върха на езика й. — Гледала съм осем от записите. Всички са еднакви. Електроди. Това е използвал. Провеждал е експеримент.
— Експеримент?
— Така е. Всичко е правено с научна цел. — Тя притисна с пръсти слепоочията си. Опитваше се да пропъди болката. — Времената са били различни, а и не се е случило тук. Станало е в Ибадан, Нигерия. Моралът вероятно е бил друг, защото никой не му е пречил. Почти до самия край. Хората, които си видял…
— Видях само един.
— Те са много. Много. Всички обаче са дали съгласието си. Видях декларациите. Точно тях разглеждах, когато ти дойде. Повечето участници били студенти, а останалите — бедняци, които получавали пари. — Тя млъкна, защото си припомни нещо. Кошмарите на Том. Брат й смяташе, че Кайзер преследва хората по улиците. Почувства студенина. Може би Том е знаел истината. Или е предполагал. Тя беше казала истината на Кафъри. Да, записите бяха зловещи, но не чак толкова зловещи, колкото си мислеше той. Дълбоко в себе си обаче Флий разбираше, че най-лошото е, че те разкриваха една черта на баща й, за която не й се искаше да мисли.
Тя избърса челото си. Опитваше се да не издава емоциите си.
— Сега разбираш ли? Това няма нищо общо с Мелоус.
Кафъри въздъхна уморено. Приличаше на човек, който не е спал месеци наред.
— Трябва поне да докладвам в Уестън.
— Такава е практиката — промърмори тя. — Така е.
— Само че тук не може да му бъде повдигнато обвинение. Освен ако по онова време не е бил държавен служител в Нигерия. Предполагам, че не е бил, нали?
— Не е.
— Тогава случаят отива в…
— Интерпол — каза тя. — Вече мислих за това.
Той се загледа в очите й. След това се отдръпна от вратата и започна да дърпа връзката си, за да я разхлаби. Махна я и я сложи в джоба си.
— Хайде! — каза той. — Ще свършим тази работа, когато му дойде времето. Сега трябва да поговоря с дъртото копеле по един друг въпрос.
— Вторично внимание. Пътят на сърцето. Едно място, една пукнатина в съзнанието ни, в която понякога проникваме. Мястото на просветлението.
Кайзер говореше спокойно, докато вървяха по коридора. Широките му панталони се полюляваха по тънките му крака. Флий вървеше най-отзад. Искаше й се да прекъсне монолога му, защото не желаеше да слуша за връзката между баща й и записите.
— Християнската църква — продължи той — се преструва, че това не съществува. Другите религии обаче не са толкова свенливи. Древните религии. Тези, които са родени от страстта и разума, от разбирането за земята и смяната на сезоните, а не тези, които са наложени чрез политика и империализъм.
— Какво правеше в онази клиника? — попита Кафъри и го побутна към дневната.
Кайзер се настани на дивана и продължи монолога си, без да отговаря на въпроса.
— Древните религии разбират, че има едно място, до което се достига трудно. Мястото на истинското просветление. Много трудно се достига до него и много трудно се изучава.
— Кайзер… — каза Флий. Тя гледаше към него, стоеше с гръб към отворения шкаф, в който винаги беше мислила, че има наркотици. Ръцете й бяха стиснати в юмруци. — Отговори на въпроса!
— Има го във всеки от нас. Всеки човек може да го намери, но малцина успяват. Ако изключим момента на смъртта, разбира се. Няколко секунди преди да умрем, нашите нервни пътища се изключват по такъв начин, че получаваме достъп до мястото, което ме привлича.
Кафъри вдигна градинарската ножица от пода и я сложи в ъгъла на стаята. След това кръстоса ръце и се облегна на прозореца. Държеше купчина листове — декларациите, които Флий беше разглеждала.
— Попитах те какво си правил в клиниката. Можеш ли да отговориш на този въпрос?
— А, да. Просто се опитвам да обясня защо бях принуден да използвам болката. Тя има близки характеристики със смъртта. Някои хора вярват, че същият резултат може да се постигне с помощта на определени халюциногени. Бащата на Фийби например…