— Е? Той кога ще дойде? Днес?
— Може би. — Дебелакът подсмръкна. — Понякога идва към обяд, но ако не дойде той, идват други. — Избърса сълзите си. — Моля те, не споменавай, че съм ти казал. Не искам да притеснявам никого.
— Щом не искаш да притесняваш никого, спри да чукаш малки момченца — каза Кафъри. Сложи ръцете си на кръста и размърда рамене, за да отпусне напрегнатите си мускули.
— Добре — каза той и помогна на дебелака да се изправи. Отвори вратата на колата и го бутна към нея. — Чакай тук! Не мърдай! Ако дойде някой от другите ти приятелчета, кажи му да си ходи, дори и да трябва да седиш надървен цял ден. Дръж се естествено, когато той се появи. Покани го в колата. Останалото остави на мен.
— А ключовете ми? Какво ще правя без ключове?
— Господи! Искам да ми помогнеш, защото си мръсник и дължиш нещо на обществото. Да не би да мислиш, че съм божи пратеник. Влизай в шибаната кола! Веднага!
Кафъри се потеше.
— Сега остава да чакаме — каза той, след това взе торбичката с тютюн и започна да си свива цигара. — Човекът, когото чакаме, ще влезе в онази кола след около десетина минути. — Той залепи хартията с език и запали цигарата.
Флий го гледаше как пуши. Умората от последните два дни се стовари върху нея и тя изпита непреодолимо желание или да си поплаче, или да заспи. Не можеше да определи кое от двете. Кафъри изпуши цигарата си, мълчаливо наблюдавайки синия нисан. След това изгаси фаса в пепелника, сгъна торбичката с тютюн и каза с равен глас:
— Брат ми изчезна, когато бях на осем години.
— Моля? — отвърна сковано тя.
— Брат ми изчезна — повтори той. Гласът му беше спокоен, сякаш й обясняваше какво е ял за закуска. — Бях с него, когато се случи. Ние… скарахме се и той тръгна към железопътната линия. Не беше опасно, често играехме там. Само че този път… — Той замълча, сякаш забравил, че е започнал да разказва нещо. — Само че този път той не се върна. От другата страна на линията живееше педофил. По онова време не ги наричаха така. Казваха им мръсници. Всички знаеха, че той го е направил, но нямаше доказателства. Това се случи преди трийсет години, а аз все още не знам къде е брат ми.
Флий се вторачи в него. Сърцето й започна да блъска. Той е чул. Той знае какво се е случило с родителите ми. Някой от колегите ми му е казал. Пое дълбоко дъх.
— Защо ми казваш това? — попита тя немощно.
— Сигурно искаш да знаеш защо за малко не убих този човек. Виждаш ли, аз нося тази тежка вина в себе си и когато се случи нещо подобно, вината ме ръководи. Тогава правя неща, от които не се гордея. — Кафъри извъртя глава и погледна синия нисан. Дебелакът беше наклонил надолу огледалото за обратно виждане и в момента инспектираше пораженията по физиономията си. — Той е педофил. — На лицето на Кафъри се появи болезнена усмивка. — Детекторът ми за педофили, така да се каже, е много по-прецизен от този на другите хора.
Флий остана безмълвна. Продължи да го гледа, а когато усети, че не може да издържа повече, се обърна към страничното стъкло. Устата й беше леко отворена. Дишаше учестено.
— Всичко е наред — каза й той. — Не те моля да ми простиш. Можеш спокойно да докладваш какво се е случило. Вече не ми пука особено.
Флий чу изскърцването на кожената тапицерия и подрънкването на ключовете, а след това усети ръката му на рамото си.
— Съжалявам — каза тихичко той. — Не исках да те поставям в такова положение. Наистина не исках.
Тя не можеше да помръдне. Мислеше единствено за ръката му. И тогава, когато изглеждаше, че двамата вечно ще стоят така и ще се заслушват в дишането си, нещо в нея се отключи. Устата й се отвори и започнаха да излизат думи.
— Ако си отрежеш ръката, пак няма да е достатъчно. Такова чувство изпитваш, нали? Единственият начин да поправиш нещата е да умреш, да умреш в ужасни мъки. Това е единственият начин. — Тя извърна зачервеното си лице към него. — Непрекъснато ти се иска да си бил на негово място. Предпочиташ да умреш милиони пъти пред това да изпитваш тази вина.
Кафъри отдръпна ръката си. Лицето му изведнъж посивя. Като че ли всички тревоги и безсънни нощи се стовариха върху него.
— Родителите ми — каза тя. — Някои от колегите ми знаят, но никога не говорят за това. Стана преди две години, а аз все още не съм погребала телата им. Не е същото като при теб. Аз знам къде са те, съвсем точно. Всички знаят. Само че никой не може да ги извади.