По лицето й мина сянка.
— Нищо. Просто имах чувството, че е бил предупреден. Навсякъде имаше кръстове, сякаш се опитваше да покаже, че е ревностен християнин. И…
— И? — попита Кафъри, гледайки снимките.
— Той е гей — измънка тя. — Тиг. Напълно гей.
— Абсолютен гей — каза Кафъри. — Поне така изглежда. Ти не знаеше ли?
— Да, знаех — каза тя монотонно. — Винаги съм знаела. Той ме накара да се усъмня в този факт, но сега си мисля, че се опитваше да ме предразположи, да ме накара да му дам информация по случая.
— А после е казал на Мабуза. Знаех си, че някой режисира нещата, но не предполагах, че е бяло момче с обратни наклонности.
Флий продължаваше да се взира в стените.
— Повечето от клиентите му са чернокожи или азиатци. Той е момче от улицата. Той е един от тях. Дори му предложиха да стане сътрудник на полицията във връзка с операция „Атриум“.
Кафъри огледа малкото рафтче, което се намираше над главата на Флий. Там бяха наредени дискети за видеокамера. Върху една от тях с разкривен почерк беше изписано „Магия“, а върху други две — „Мабуза“.
Кафъри посегна към тях, но нещо го накара да спре. Накара го да настръхне и да се извърне към Флий. Не беше нужно да говорят. И двамата знаеха какво мисли другият. И двамата знаеха, че шумът, който току-що бяха чули, е от преместване на тежки мебели.
— Откъде дойде? — прошепна Кафъри. Стоеше до нея с протегната напред ръка. Беше изцапал ризата си по време на преследването из улиците. — Откъде дойде?
— Не знам — отговори Флий. — Не беше от апартамента… не съвсем. Зад стаята. Там трябва да има друг апартамент.
Тя бавно се извърна и погледна леглото и шкафа. Опита да си припомни какво мърмореше миналата седмица майката на Тиг. Да, тя каза: „Кажи им да спрат да надничат през стените“.
— Стените — прошепна тя.
— Стените?
— Провери ги!
Той я изгледа странно, но все пак отиде до стената и започна да я опипва, търсейки неравности. Изражението му подсказваше, че не взема думите й на сериозно. Дръпна покривката, която висеше над прозореца и провери дали някъде няма дупки. В същото време Флий коленичи на мръсния килим и погледна под леглото. Нищо. Кафъри отвори гардероба, срита боклуците настрани и в този момент застина на място.
— Какво? — Тя стана, отиде до него и видя в какво се е вторачил. Отзад не се виждаше мазилка, а само шперплат, подпрян зад окачените дрехи. Той приклекна, мушна пръстите си зад него и го издърпа напред. Вдигна се облак прах и двамата веднага усетиха миризма на плесен и амоняк.
— Добре — измърмори Кафъри и изтупа прахта от ръцете си. — Май го намерихме.
В стената имаше дупка с размери приблизително метър и половина на един метър. Прахът от мазилката се стелеше по пода, а отстрани висеше скъсан тапет. Те се наведоха и погледнаха през дупката. От другата страна се виждаше малък коридор. От тавана стърчаха оголени жици. През заключената с катинар метална врата, която се намираше отляво, се процеждаше светлина. Някъде капеше кранче. Отвъд вратата имаше стая. Виждаше се само подът, скъсаният килим и един отворен на спортната страница вестник. Коридорът пред тях тънеше в мрак.
Кафъри мина през отвора и леко бутна вратата с крак. Тя не помръдна. Той провери катинара и след като видя, че е заключен, се обърна в другата посока — към тъмнината.
— Точно това е направило малкото копеле. Шмугнало се е в другия апартамент.
— Господи! — Флий потрепери. Въздухът беше влажен и застоял като в плътно затворена пещера. Сърцето й заби учестено, когато си представи лабиринта от коридори. Тя прокара ръка по стената, търсейки ключа за осветлението. Нищо. Само дневна светлина отляво, а напред — тъмнина.
— Той сигурно е…
От тъмнината долетя шум. Чегъртане. Тя се наведе напред и се вгледа в мрака. Очите й смъдяха от страх. Забеляза примигваща червена светлина — съвсем мъничка, с големината на човешки ирис. Някакво електронно устройство може би. Отново чу чегъртане и под мишниците й избиха капки пот.
— Мамка му — измърмори тя и отстъпи към спалната, изваждайки радиото си. Натисна червения бутон и блокира всички други обаждания.
— Браво контрол, браво контрол — изсъска тя в микрофона. — Място — Хоупуел, северозападната сграда, статус — нула, спешна нужда от подкрепление. Екипите трябва да носят средства за проникване в затворени помещения. И… — Тя присви очи по посока на коридора, който сякаш завиваше наляво, към центъра на сградата. Кръвта й се смрази, когато си представи как се е окопал Тиг. — Да, кажете им да отцепят сградата от всички страни. И да носят противогази.