— О, мамка му! — каза Кафъри. — Не, не, не.
55.
Единственото хубаво нещо на това да няма за какво да живееш е, че спира да ти пука.
Тази издръжливост спрямо мръсните неща в живота бе пропълзяла с лекота в Кафъри и бе станала естествена като отварянето на очите сутрин и прозяването след уморителен ден. Затова беше странно, че докато пълзеше покрай стените, опитвайки се да открие ключа на лампата, се чувстваше неспокоен. Трепетното усещане достигна своята кулминация точно преди да щракне ключа. То трая само няколко секунди. След като намери ключа и стаята се окъпа в светлина, той видя какво бе споделяло тъмнината заедно с тях.
Стаята беше приблизително толкова голяма, колкото спалнята на Бейнс. Съдейки по линолеума на пода и следите от шкафове по стените, Кафъри предположи, че преди е била използвана за кухня. Раираните тапети бяха разядени от влагата и лошия въздух, а мебелировката се състоеше само от едно канапе и опряна до стената маса. Флий беше под масата.
Кафъри я погледна за миг и видя, че тя не разбира какво става. Стоеше на колене, с длани, опрени на пода, и гледаше към него в очакване на инструкции. По ръцете и фланелката й имаше кръв. Не можеше да види какво има на масата. А там по гръб лежеше гол до кръста мъж.
Кафъри знаеше кой е той. Нямаше нужда да се приближава, защото вече беше разбрал, че това е Джона. Беше разбрал и че е умрял съвсем скоро. Кръвта под масата дори не беше започнала да се съсирва. Тя все още се стичаше от прерязаното гърло и капеше в преливащата мерителна кана, която беше поставена на пода. Тиг беше прерязал гърлото на Джона и се беше опитал да отреже главата му. Със сигурност щеше да успее, ако не го бяха прекъснали. Беше увил гърдите на момчето с няколко кърпи, за да попие кръвта, а под задника му беше поставил още кърпи. Явно се беше страхувал, че момчето може да изпусне съдържанието на червата си.
— Това е той. — Флий беше видяла мерителната кана и локвата кръв около нея. — Това е той — измънка тя и бавно вдигна очи към плота на масата. — Нали? Джона?
Кафъри погледна стоящата на тринога видеокамера, насочена към тялото. Лампичката й мигаше, индикирайки, че камерата записва. Каза си, че трябва да се откъсне от ужасната гледка на масата и да огледа останалата част от стаята. Джона е мъртъв. Нищо не можеш да направиш. Ти дори не го познаваш. Има по-важни неща. Забрави Джона. Намери онзи, който го е заклал.
Флий изсумтя и изпълзя изпод масата.
— Господи! Господи! Господи! — възкликна тя, когато видя тялото. — Боже мили! — Изправи се бавно, взирайки се в трупа. Вдървените й ръце се поклащаха.
— Шт! — прошепна Кафъри, като се опитваше да определи откъде е дошъл шумът. — Тихо!
Отиде до канапето, постави ръка на облегалката и се наведе. Веднага видя това, което търсеше. И в тази стена имаше дупка. Той издърпа канапето и се ослуша. Флий мърмореше нещо под носа си, дишайки тежко.
— Шт! Не вдигай шум, по дяволите! — През дупката се процеждаше бледа синкава светлина. — Пази тишина! Само това искам.
След като тя не му отговори, Кафъри се извърна назад. Тя все още стоеше до масата. Беше разкрачила краката си, за да не се подхлъзне и натискаше ритмично гърдите на Джона. При всеки натиск от прерязаното му гърло бликваше тънка струйка кръв.
— Боже! Спри!
Тя обаче продължаваше.
— Хей! — Той отиде до нея и сграбчи ръката й. — Той е мъртъв. Така че спри, по дяволите!
Тя застина, поставила ръце върху гърдите на Джона. Лицето й беше посивяло, зениците — разширени.
— Спомняш ли си какво правехме? — изръмжа той. — Спомняш ли си?
— Какво? — промърмори тя. Устните й мърдаха едва-едва.
— Мамка му. Дръж се, сержант Марли! — Той впи пръсти в ръката й. — Дръж се! Трябва да тръгваме.
Тя погледна канапето и дупката зад него, а след това отново се загледа в трупа. Кафъри се канеше да я раздруса, когато лицето й изведнъж се промени. Тя сбърчи чело и сякаш се опомни.
— Да — каза тя, избърсвайки окървавените си ръце в жилетката. Наведе се, подпря ръце на бедрата си и пое дълбоко дъх. — Да, добре съм. Хайде да действаме.
Кафъри вдигна флакона със сълзотворен газ, стисна ножа и се мушна в дупката. От другата страна имаше тесен коридор, който водеше към друга дупка като тази, но на нея имаше врата, която зееше отворена.