Тя кимна, спомняйки си каква тактика според разпоредбите трябваше да се приложи при преследване на човек с „размътен мозък“. Нужни бяха най-малко трима полицаи с щитове. Те бяха само двама, а освен това екипировката им куцаше. Рискът определено беше голям. Тя разпъна палката и я опря на рамото си.
— Добре — каза. — Тегли й един шут!
Той се усмихна и ритна вратата. След като тя отхвърча, двамата се втурнаха напред. Първо Кафъри, след това Флий. Тя тръгна толкова рязко, че за малко не се препъна в него. Подпря се на ръката му, а след това зае бойна стойка — присвити колене, извито леко встрани тяло, вдигната пред лицето лява ръка.
Не се случи нищо. Тишина. Те примигнаха под мъждивата светлина, която проникваше през решетката на прозореца. Никой от тях не беше виждал подобна баня. Кръстът на свети Андрей беше прикрепен майсторски върху напуканите плочки над ваната, а на мястото на тоалетната чиния имаше висока около метър и половина метална клетка. Банята беше празна. Никакви скришни места, никакви изходи. Никой не би могъл да мине през такъв малък прозорец.
— Малки лъжливи копелета — каза Кафъри и свали ножа. Изглеждаше уморен.
— Слушай! — каза тя и го хвана за ръката. Гледаше към прозореца в коридора. Ако дребният мъж се опиташе да мине през изкривената решетка, тя щеше да го види, а ако тръгнеше през апартаментите, щеше да попадне в ръцете на другите полицаи. Тиг обаче можеше да е навсякъде. — Мисля, че той все още е някъде тук. В онази стая има врата, която води към средата на апартамента. Хайде да се върнем при онези двамата и ако са все още там, аз се заемам с чернокожия. Става ли?
Той се обърна към нея. За секунда лицата им бяха толкова близо едно до друго, че тя виждаше порите на кожата му.
— Става. Да, добре.
— Хубаво — каза тя и вдигна палец нагоре. — Броя до пет и тръгваме. Нали?
— Да.
— Едно. Две. Три. Четири…
Думите заглъхнаха в гърлото й. Тя не помръдваше. Една капка вода се беше появила върху рамото на Кафъри. Перфектна, чиста капка върху бялата му риза. За момент Флий не можеше да прави друго, освен да стои и да я гледа. Капката се изтъркаля надолу и изчезна. Кафъри, който също я беше забелязал, погледна Флий в очите. И двамата мълчаха, защото знаеха какво ще видят, когато погледнат нагоре.
Той беше над тях. Висеше на прикрепените към тавана халки. Беше разперил ръце и се потеше от усилието да се задържи. Носеше само черни панталони, а тялото му блестеше от пот и кръв. Устата му беше отворена, зъбите — оголени. Болното му око се блещеше към тях. Същински ангел на смъртта.
Флий усети, че в гърлото й се надига вик. Някакъв глас в главата й крещеше: „Ти не се съобрази с инструкциите, идиотка такава. Оглеждането на помещенията включва и тавана“. В този момент Тиг разпери пръсти и се стрелна надолу като сокол. Стовари се тежко върху Кафъри. Ножът и флаконът с газ отлетяха встрани. Двамата мъже се изтъркаляха по плочките и се блъснаха във ваната. Бяха притиснати един в друг като любовници, с тази разлика, че се опитваха да издерат лицата си.
Тя извади белезниците от предния джоб на жилетката и се спусна към тях, като се опитваше да мушне палката помежду им. Не можеше да достигне до ръцете на Тиг.
— Обърни го! — извика тя на Кафъри. — Обърни копелето! Така не мога да му сложа белезниците.
— Той иска първо да ме изчука — изсъска Тиг. — Иска да ми го вкара, преди да ме отведеш.
Кафъри изскърца със зъби и избута с лакти ръцете на Тиг надолу. Флий се опита да го хване за краката, но той се измъкна, ритайки като обезумял.
— Чу ли ме? — изкрещя той на Кафъри. От ъглите на устата му излизаше пяна, а болното му око мърдаше ту наляво, ту надясно. — Искаш ли да го направим, или предпочиташ курвите край пътя?
Кафъри лежеше неподвижно върху него. Потта се стичаше по челото му и влизаше в очите му, но той дори не мигваше.
— Не мога да стигна ръцете му — провикна се Флий. — Помогни ми!
— Хей, боклук, отговори ми! — Тиг изръмжа в лицето на Кафъри. — Само проститутки ли харесваш? — Оттласна се нагоре. — Отговори ми! Хайде! Кажи, че го искаш.
Времето сякаш спря. След това внезапно се ускори. До Флий долетяха гласове, пропукване на радио и викове „Полиция!“. Кафъри се отдръпна назад, сграбчи Тиг за ушите и вдигна главата му нагоре. Тиг пищеше и се опитваше да се освободи. Наложи се Флий да ги прескочи, за да мине от другата страна. Удари краката си във ваната, докато отчаяно се опитваше да докопа ръката на Тиг. Този път Кафъри й пречеше. Без да продума, без дори да издаде звук, той пусна ушите на Тиг, оставяйки главата му да се тресне в плочките.