— Какво означава това?
Ходещия мъж не отделяше очите си от него. Гласът му беше много тих, когато заговори, но всеки звук се чуваше съвсем ясно.
— Това означава… — прошепна той. Огънят се отразяваше в очите му. За момент заприлича на чудовище, но на тъжно чудовище, заприлича на старец, но на мъдър старец. — Означава, че не е твърде късно. Не е твърде късно за теб. Ти можеш да промениш решението си. Все още можеш да се грижиш и за друго дете. Ти… — Очите му се впиха в Кафъри. — Ти, полицай Джак Кафъри, можеш все още да обичаш. Ти можеш да обичаш детето, което би се родило.
57.
Вече се беше стъмнило, когато Флий се прибра вкъщи. Облаците се плъзгаха пред луната и хвърляха зловещите си, подобни на привидения сенки върху хълма. Тя паркира колата със задната част към долината, за да не ги вижда. Чувстваше се уморена и изпитваше глад. Екипът, който трябваше да проучи местопрестъплението, беше взел жилетката и дънките й и й беше дал назаем полицейска риза и панталони. В колата не беше останало почти нищо, с изключение на едни работни дрехи. Тя ги набута в торбата и излезе от колата. В този момент забеляза, че върху чакъла има един потрепващ квадрат. Изкуствена светлина.
Спря и се обърна към къщата на Оскарови. Точно навреме, за да види как лампата изгасва и прозорците стават тъмни. Все пак Флий видя помръдване на завеса — съвсем лека промяна на формата и цвета.
По-рано, когато изкарваха завързания Тиг от апартамента, тя забеляза, че един от полицаите стои върху опърпаните тревни площи отвън и се взира в прозорците на високите сгради. Попита го какво гледа, а той сви рамене, потрепери и каза нещо от рода на: „Не знам. Имам чувството, че някой ме наблюдава“.
Първото нещо, което тя си представи тогава, беше прозорецът до банята. Тя си представи извитата решетка, през която можеше да мине само много дребен човек. Глупава мисъл. Всички в апартамента бяха задържани, но въпреки това тя си мислеше за тези неща.
Още едно помръдване в къщата на Оскарови — някой се отдръпна от прозореца може би. Прииска й се да отиде там, да започне да блъска по входната врата и когато Катрин излезе, да я попита кога ще спре да шпионира. Не го направи. Вместо това си пое дълбоко дъх и вдигна ръка, за да им покаже, че знае и че не й пука. След това спокойно извади торбата и затвори вратата на колата.
Електронният ключ отказа да отвори багажника, така че нямаше как да остави нещата си там. Влезе в къщата и захвърли торбата до входната врата. След като се изправи, видя, че в кухнята свети лампа. Усети и миризма — на джинджифил, цитруси и меласа. Веднага разбра кой е там. Само един човек знаеше, че тя държи резервните ключове в клоните на глицинията. Кайзер.
Не трябваше да му обръща внимание. Трябваше да отиде горе, да се постопли и да се изкъпе. Вместо това дръпна надолу ръкавите на ризата, покривайки студените си длани, и се отправи към кухнята. Кайзер стоеше до масата и слагаше кифличките в една тава.
— Здравей! — каза той, без да поглежда към нея. — Оставил съм кутията с меласа отвън, за да те подсетя, че трябва да купиш още.
— Защо си дошъл?
— О — каза небрежно той. — Защото искаш да поговорим. Има неща, които не си ми споменавала.
Флий въздъхна, приседна до масата и мушна длани под мишниците. Гледаше го как работи. Чувстваше го много близък, но същевременно й се струваше, че не го познава изобщо. Той все още носеше онази изцапана бяла риза и въпреки че огромното му черно лице беше извърнато настрани, Флий разбра, че е плакал. Сейфът, който беше взела от кабинета на баща си, лежеше на масата, а не на полицата. Кайзер го беше преместил. Тя протегна ръка и го докосна.
— Кайзер? — каза тя. — Има нещо общо с Нигерия, нали? Това тук има нещо общо с експериментите.
Кайзер спря да работи и погледна към Флий.
— Този проект беше мой, Фийби. Дейвид беше просто страничен наблюдател. Той не смяташе, че трябва да се срамуваме от това, което правим, но когато ме изхвърлиха от университета, разбра, че е по-добре да скрие участието си. Съжалявам, че не ти казахме, но това се случи преди да се родиш и затова си помислихме, че не е нужно да знаеш. — Той намести последната кифличка и се наведе да сложи капака. — Бележките му са в сейфа. Не знам комбинацията. Мисля си обаче, че е хубаво да запазим тайните му.