Устата на Флий се раздвижи срещу грубата материя и думата се промъкна между устните й:
— Мамо? — Гласът й сякаш идваше отдалече, но Джил Марли го чу. Извърна се и погледна въпросително към дърветата. Не виждаше дъщеря си. Беше тъжна, Флий определи това по устните й и очите й.
— О, мамо! — каза Флий и усети буца в гърлото си. Протегна ръка, за да докосне образа. — Мамо? Какво има?
Джил се взря в дърветата, все още не можеше да види дъщеря си. След това бавно и предпазливо заговори. Флий разбираше, че това, което тя казва, е важно, и се напрягаше да го чуе, но в този момент образът на майка й избледня. Флий се върна пак там, където беше преди — на канапето. Тапицерията се притискаше в бузата й и от халюцинацията не остана нищо, с изключение на твърдото убеждение, че майка й се опитваше да каже: „Ти не тъ̀рси там, където трябва. Ние тръгнахме в обратната посока“.
Ние тръгнахме в обратната посока.
Докато лежеше на канапето, а късното следобедно слънце се процеждаше през пролуките на кепенците и осветяваше зачервените й клепачи, тя разбра за какво говореше майка й.
Говореше за инцидента.
6.
25 ноември
Оказа се, че Скини3 не иска свирка. Оказва се, че има нещо друго предвид. Той завежда Моси на един малък паркинг, близо до някакви гаражи, и двамата влизат в едно очукано пежо. Там Скини му бие една доза, от което на Моси му става толкова хубаво, че направо му се доплаква.
— Ще ми позволиш ли да ти поставя това? — пита Скини, след като вижда, че хероинът започва да действа. В ръцете си държи превръзка за очи като тези, които пътниците използват при далечни полети. — Ще те заведа на едно място. Там има човек, който може да ти помогне. Той обаче иска да сложиш това нещо. Не иска да се разбира къде живее. Е, ще я сложиш ли?
Моси взима маската и я поклаща във въздуха. Смее се. Всички, които го познават, знаят, че не се страхува да поема рискове.
— Някой ще ми помогне?
— Да. Какво искаш? Пари? Или още хероин? Много и хубав хероин, а?
Моси изведнъж си представя какво може да му се случи. Възможно е да го закарат на някое забутано място и да му пуснат един куршум в главата. После се замисля за парите и си казва: „Голяма работа“. Поставя превръзката на очите си и се отпуска на седалката.
— Давай — казва и продължава да се смее. — Кога започва шоуто?
Следва кратко мълчание и той започва да се чуди дали да не махне маската. Тогава предната врата се отваря, а след това се затръшва. Отваря се и задната врата и той разбира, че Скини е дошъл при него.
— Хей, какво правиш?
Усеща ръцете на Скини на лицето си, мазолестите му пръсти, направени сякаш от конопено въже. Пръстите му изпъват маската, затягат я. Моси не се опитва да го спре. Просто седи мълчаливо и чака. След известно време се чуват стъпки и в колата влиза още някой. Шасито простенва, а новодошлият наглася предната седалка. Никой не продумва. Щом чува шума на двигателя, Моси облизва устни. Приключението започва.
— Давай, давай — казва той и се смее.
Всичко прилича на гангстерски филм с участието на Рей Лиота и Моси сериозно се замисля дали и неговото време не е дошло. Въпреки хероина съзнанието му е достатъчно ясно и той може да усети някои дребни детайли. Миризмата на афтършейв идва от шофьора, а не от дребния черен мъж до него. Скини има тежка миризма, миризма на корени и пръст.
Докато пътуват, чува коли, автобуси и мотоциклети, които отминават в двете посоки. Чува цъкането на мигачите, но все още никой не говори. Няма представа накъде отиват. Колата спира, извеждат го внимателно навън. Пулсът му се ускорява. Това ли е? Краят?
Не, не е. Вървят известно време, след което отнякъде се чува глас. Гласът е мъжки, но Моси не може да разбере нищо, защото човекът говори на чужд език. Изщраква ключалка и го вкарват в някаква сграда — усеща промяната в температурата. Вътре е топло, на пода има килим, а миризмата е по-лоша от тази в колата. Мирише като свърталището на наркомани, което се появи в района миналата година. Гадно място, в което живеят полумъртви хора. Веднъж там намериха умрял човек. Странна случка. Лежал върху една маса със свалени гащи. Всички говореха, че някой го е чукал, когато сърцето му изведнъж решило да спре. Всеки беше готов да се обзаложи, че някъде из града се крие изплашен дърт мръсник, който чака на вратата му да се появят ченгетата. Някъде има включен телевизор. Минават внимателно покрай мебелите и тръгват по един дълъг коридор. Скини все още води Моси, а шофьорът върви отпред. Чува се отваряне на врата, дърпане на завеси, тракане на тежки ключове и скърцане на отваряща се порта. Сега вече Моси спира. Дърпа се притеснено назад.