— Това не ми харесва.
— Всичко е наред, синко — казва някакъв мъж. Шофьорът? — Искаш ли да те върнем обратно?
Моси чувства, че влиянието на хероина започва да намалява. Усеща притискане в задната част на врата си, което му подсказва, че превратната точка не е далече. След няколко часа отново ще започне да страда, ще му се иска да умре.
— Имате ли нещо за мен? Дано има нещо за мен.
— Ела насам — казва непознатият. — Ще го видиш веднага щом влезеш вътре.
Чувства горчивина в устата. Пристъпва напред. Трябва да внимава, защото отворът е по-малък от този на нормална врата. Чуди се какво ли е това място. Чува как заключват вратата зад него и отново се дърпа назад. Усеща как Скини го побутва напред с малките си кокалести длани. Въздухът вътре е по-добър. Мирише леко на изгоряло и е влажен, но е по-добър.
— Насам — казва Скини и му помага да седне. — Тук сме.
Моси посяга към маската и я издърпва. Примигва. Сами са, шофьора го няма. Стаята не е осветена от дневна светлина, а от проста изкривена лампа, поставена близо до канапето. Има и електрическа печка с три реотана, чийто кабел се губи в тъмнината. По стените има стари тапети, които са така надраскани, сякаш тук са живели деца. Някой е закачил плакати от тийнейджърски списания — на Ръсел Кроу от „Гладиатор“, на Брат Пит от „Троя“ и на Уил Смит и Томи Лий Джоунс от „Мъже в черно“. Над двамата актьори стои надпис: „Спасяват Земята от боклуците на Вселената“. Моси пристъпва от крак на крак. Лилавият мокет е протъркан и основата му се вижда тук-там. В ъгъла има малка аудиосистема, чайник, кутия чай и един пакет захар.
— Какво е това място? — пита Моси и поглежда назад. Вижда тесен коридор и прозорец. Прозорецът обаче е счупен и е покрит с решетка, върху която има надпис „Ситекс“. Надписът е подобен на този, който поставиха общинските власти след откриването на трупа на масата. На Моси му се струва, че някой е започнал да прави преустройство, но се е отказал. От мазилката стърчат оголени жици, а по стените има дупки. Разбира, че оттук може да се излезе само през вратата. — Тук живееш, така ли?
— Да — отговаря Скини. Той стои до един дървен шкаф, който очевидно е взет от кухнята, където и да се намира тя, и е преместен на това ужасно място. — Живея тук. Това е моят дом. — Изважда някаква торбичка от чекмеджето и я занася на Моси.
Сърцето на Моси трепва. Той знае какво е това още преди Скини да я отвори. Усеща как краката му омекват.
— Е? Какво се иска от мен?
Скини не отговаря. Почесва горната си устна с кафявите си пръсти, но не го поглежда в очите. Моси посяга към торбичката, но дребният човек се дръпва леко назад, а очите му стават безизразни.
Дишайки тежко, Моси се отпуска на канапето.
— Хайде де! Изплюй камъчето! Какво искаш? Само без извратени работи, нали? Нямам нищо против чукането — казва Моси и потърква леко слабините си, гледайки лукаво. — А ако искаш ти да си пасивния, нямам нищо против. Какъвто си малък, ще те изпълня.
Скини сяда до него на канапето и го поглежда толкова тъжно, че Моси отново се замисля дали няма да го убият.
— Какво? — пита Моси, като се старае гласът му да звучи небрежно. — Защо ме гледаш така?
— Кръв — казва Скини. — Само малко кръв. Само малко кръв и получаваш много хероин. И пари, много.
— Кръв? Нали ти казах, че не искам извратени работи. Няма да ти дам да ме биеш, скъпи. Дори и за всичкия хероин на света.
— Игла — казва Скини и потупва вътрешната част на ръката на Моси, там, където той се боцка. — Слагам иглата тук и ти вземам малко кръв.
Следва дълго мълчание. Моси се пули в ръката си, а после поглежда воднистите очи на Скини. Бялото на очите му е кървавочервено, сякаш е болен. Доста жилав е и очевидно не употребява наркотици, но е твърде дребен, за да е опасен.
— Ти си вампир, а? — смее се дрезгаво Моси. Изнервен е леко. Погледът на Скини обаче е сериозен. Моси престава да се смее и преглъща. Всичко е толкова шантаво. Отблъсква ръката на Скини.
— Какво смяташ да правиш с кръвта ми, а? — пита притеснено той. Не му харесва цялата тази работа. — Какво ще правиш с нея? Ще я пиеш ли?