Докато внимателно закопчаваше колана си, Кафъри си помисли: „Не ходи на война със смъкнати гащи“. Нави ръкавите си, седна на студения паваж, а след това легна странично, за да види какво има под колата. Но не се беше приближил твърде много, защото искаше да има място за отстъпление, в случай че нещо го връхлети. Допря буза до тротоара и погледна отдолу. Нямаше нищо, само миризмата на петрол и слабото жужене на уличното осветление. Пропълзя още малко напред, за да види дали има нещо зад колелата. Нямаше. Обърна се по гръб и погледна към небето. Светлините на града бяха обагрили облаците в оранжево. Загледа се в покривите на сградите и се замисли за усещането, което изпита. Усещането, че някой ги наблюдава. То все още не беше изчезнало.
Стана и изтупа дрехите си. Замисли се за окачването на автомобила. Дали е възможно да е било притиснато надолу от тежестта на телата им и да е чакало някое случайно движение, за да се освободи, отскачайки внезапно?
Кийли все още го гледаше, затова той вдигна ръка към нея. Не му се занимаваше, но знаеше, че трябва да поговорят. Самата мисъл за това го накара да се почувства уморен. Преместването в Бристол не беше просто отърваване от Лондон. Беше се примирил с факта, че никога няма да срещне човешко същество, което би могло да разбере как вината и загубата могат да изпият жизнените ти сили. Отдавна вече не вярваше, че някоя жена ще го върне към живота.
Докато търсеше цигарите си и оглеждаше улицата, той си помисли, че отдавна е преодолял този проблем. И че така е по-добре.
8.
След гмуркането в пристанището Флий чувстваше краката си като оловни. Имаше усещането, че всяка секунда от живота й тежи като воденичен камък. На излизане от Бристол тя намали скоростта на колата, отби встрани и изключи двигателя. Извади торбичката с гъбите от жабката. Гледа ги известно време, а последните откъслечни образи човъркаха мозъка й. Ние тръгнахме в обратната посока. Прииска й се да отвори торбичката и да изсипе съдържанието й в устата си. Искаше да се върне в онази гора, където майка й със сигурност все още разглеждаше дивите теменужки.
Не го направи. Прибра гъбите в жабката и извади телефона си. По-рано тази вечер бе видяла, че има съобщение от Тиг. Имаше някаква ирония в това. Той бе един от малкото хора, които биха разбрали защо копнее за тези гъби. Не се бяха чували от три месеца и ето на̀, той й изпращаше съобщение точно днес. Сякаш четеше мислите й. Апартаментът му се намираше съвсем наблизо, в Хоупуел. Като се имаше предвид, че движението не беше натоварено, щеше да стигне дотам за двайсет минути. На Тиг можеше да каже за наркотиците, за разходката в гората и за желанието да се дрогира отново, за да се върне при майка си. И тогава си спомни къде бяха прибрани гъбите — в кутията за бижута — спомни си как баща й лежеше на кушетката, притиснал с възглавница лицето си, и веднага разбра, че има един човек, който може да разнищи нещата по-добре дори и от Тиг. Човек, който наистина може да й помогне.
Прибра мобилния в джоба си, запали двигателя и се отправи на юг. Къщите покрай пътя бързо започнаха да оредяват. Тя подмина последните улични лампи и продължи по тъмния път, който щеше да я отведе до Мендип Хилс.
Кайзер Ндука.
Той беше най-добрият приятел на баща й. Познаваха се от университета и на пръв поглед между тях не можеше да има нищо общо. Баща й имаше шведски корени, кожата му беше бледа и чувствителна, а ръцете — нежни като на дете. Кайзер — най-възрастният син на вожда на племето ибо — беше висок и слаб, с посивяла къдрава коса и несъразмерно голяма глава, която сякаш можеше да прекатури с тежестта си тялото му. Забогатялото от търговия с нефт в Нигерия семейство на Кайзер го изпратило да учи в Англия през седемдесетте години на миналия век и когато пристигнал, носел традиционна африканска шапка и каубойски костюм. По някакъв начин двете пълни противоположности — Кайзер и баща й, намерили общи черти в проучванията си, прилагайки философски и психологически подходи по отношение на световните религии.
Специалността на Кайзер бяха халюциногенните практики при шаманските ритуали. Кариерата му вървяла съвсем гладко, докато не се замесил в един изследователски проект, който тръгнал в грешна посока. Кайзер бил уволнен от университета, а по същото това време го напуснала и годеницата му.
По този въпрос майка й беше казала: „Вероятно са разбрали. Приятелката му и онези от университета вероятно са разбрали, че той е само наполовина човек…“.