Кайзер въздъхна.
— Имаш предвид родителите си?
— Майка ми.
Той поклати глава и стана от стола си, като се обърна към заключените шкафове. Постави ръка на кръста си. Не за пръв път тази вечер Флий си помисли, че демонстрацията на слабост от негова страна е фалшива. Мускулите му и дългите като на граблива птица нокти създаваха впечатление за сила.
— Фийби — рече тихо той, — има някои неща, които трябва да оставиш на мира. Не може непрекъснато да се ровиш в миналото.
— Баща ми така ли би направил?
— Не.
— Тогава разбираш, че и аз няма да го направя — отговори тя и се приведе леко напред. — Възможно е да загубя работата си, но това не променя нищо. Искам да се върна пак там, където бях миналата нощ. — И добави по-тихо: — Аз я видях, Кайзер, видях я. Тя искаше да ми каже нещо за инцидента. — Поклати глава и стисна ръката си в юмрук. — Но не можах съвсем… не можах да разбера какво има предвид.
Той изглеждаше замислен.
— Какво каза?
— Беше нещо за инцидента и за начина, по който възприемаме нещата. Бил погрешен. Не сме търсили там, където трябва. — Тя издържа на погледа му. — Кайзер, смятам отново да взема от гъбите. Искам да разбера какво е имала предвид.
Помежду им се спусна тежко мълчание. Очите му изглеждаха странно, той мислеше. Точно когато на Фийби й се стори, че ще си останат така цяла вечност, Кайзер се размърда. Седна отново на стола си, подпря се на подлакътниците и обърна глава настрани. Гледаше снимката на бившата си годеница.
— Ако искаш да комуникираш с хора, които са си отишли — каза тихо той, — има един халюциноген, който можеш да контролираш и е легален. Баща ти ме запозна с него.
— Ти обаче не вярваш, нали? Не вярваш, че всичко това е истина?
— В кабинета на баща ти трябва да има някаква литература за него — добави Кайзер, като се престори, че не е чул въпроса й. — Моля те, прочети я, а след това ела при мен. Изхвърли „плешивците“, няма да стигнеш доникъде с тях. Но с това ще успееш.
— Това? — Тя се приведе напред, едновременно уплашена и въодушевена. — Какво е то?
— Какво е то… — усмихна се малко тъжно той, сякаш ставаше въпрос за тайна, за която е знаел, че някой ден ще трябва да разкрие. Тайна, която трябва да бъде споделена по подобаващ начин. — „То“ се казва ибогаин.
— Ибогаин? — прошепна тя. В съзнанието й изникна светлина от огнище и хора, танцуващи древни танци в тъмнината.
— Ибогаин — каза Кайзер. — И ако наистина искаш да говориш с майка си отново…
— Да?
— … Това е единственият начин.
9.
14 май
На следващата сутрин след намирането на ръката Джак Кафъри пиеше кафето си на пристанището и гледаше как водолазите се приготвят. Мислите му бяха насочени в една посока — на запад. След като напусна Лондон, дълго време се интересуваше само от изтока — посоката, която за англичаните означава студени ветрове и завоеватели. По времето, когато усещането му за свързаност с Юан изчезна, той работеше в Норфолк и може би точно затова част от него си остана там. Опита се да си намери работа в Източна Англия, като следеше свободните позиции по интернет. Времето обаче си минаваше, а нищо подходящо не се появяваше. Това го накара да насочи вниманието си на запад, където се случваше нещо интересно.
Един човек беше излязъл от затвора. Човек, който разбираше от специфичен род престъпления. Колкото повече Кафъри мислеше по този въпрос, толкова по-ясно му ставаше, че трябва да се срещне с него. И изведнъж, като някакво знамение, се появи свободното място в Бристол. Кафъри заряза Норфолк и се насочи на запад — към контрабандистите, към ябълковите градини и към Съмърсет — земята на слънчевите хора.
Имаше някои неща в начина на работа тук, които му харесваха — откровеността и липсата на характерните за Лондон увъртания, които в крайна сметка винаги изкривяваха резултата от работата. Докато гледаше как слънцето проблясва в корпусите на лодките и прозорците на ресторанта и как лебедите се ухажват във водите на пристанището, той си каза, че ще му хареса тук. Водолазите бяха натоварили лодката. Флий стоеше на носа и закопчаваше водолазния си костюм. Да, ако не си бе обещал някои неща и ако не го връхлитаха лоши предчувствия винаги щом станеше въпрос за жени, можеше да хареса това място.