Тя бе само на няколко метра под него. Косата й беше вързана в стегнат кок, краката й — леко разкрачени заради полюшването на лодката. След като я огледа по-внимателно, забеляза, че е замръзнала на място, поставила ръка върху ключицата си. Не гледаше към пристанището, към мястото, където щяха да се гмуркат тази сутрин, а в обратната посока — към кея, където понтонът се опираше в стената. Точно там според сервитьорката се беше появило странното създание.
Изминаха няколко секунди, преди някой да обърне внимание на изражението на Флий. Дъндас се канеше да запали двигателя, когато хвърли поглед към нея и разбра, че нещо не е наред. Пусна руля и попита:
— Сержант?
— Задръж за малко! — каза тя и вдигна ръка.
Взираше се в стената на пристанището и като че ли се опитваше да си спомни нещо важно, което й убягваше. Кафъри се сети за една туристическа брошура, в която пишеше, че пристанището и каналът са построени от затворници по времето на Наполеоновите войни. Покрити с мъх и почернели от машинно масло, те все още стояха непокътнати. Струваха му се странни и тайнствени като средновековно подземие, но Флий със сигурност ги познаваше много добре. Точно затова внезапният й интерес изглеждаше нелогичен.
— Сержант? — каза намръщено Дъндас. — Наред ли е всичко?
Тя не му отговори, а извърна глава към Кафъри и попита:
— Вчера сутринта валя, нали?
Директният й поглед го свари леко неподготвен, но той бързо се окопити. Подпря се на перилата, надвеси се над тях и отвърна:
— Да. Защо питаш?
Тя продължи да го гледа със зареян поглед. Като че ли се опитваше да проникне още по-дълбоко в съзнанието си и да доразвие идеята. В този момент един минаващ катер раздвижи водната повърхност, малката лодка се разклати и Флий загуби концентрацията си. Поклати глава, закопча костюма си догоре и нахлузи плавниците.
— Давай! — извика тя към Дъндас, като му направи знак да запали двигателя. — Да тръгваме!
Лодката се отдалечи, оставяйки пенеста диря в мътната вода. Флий се наведе, провери кислородните бутилки, почука с пръст по измервателните уреди, а след това закачи въжето за себе си. На Кафъри донякъде му олекна, че тя си тръгна. Тази жена имаше особен поглед, гледаше го, сякаш знаеше всичките му тайни, не само обикновените, а и мръсните. Сякаш знаеше къде е отишъл, след като си тръгна от пристанището миналата вечер. Сега вече той не можеше да определи дали лошият вкус в устата му се дължи на бутилката вино, която беше изпил, или на спомена за нещата, които беше правил на задната седалка.
Проследи с поглед скриващата се зад завоя лодка и допи кафето си. Третото кафе. Не можеше да позволи на махмурлука да окаже влияние върху работата му.
Проверката на отпечатъците на ръката все още не даваше резултат. Програмата „Айдент“ не беше толкова лоша, колкото старата система „Нафис“, но за цялата нощ беше успяла да извади само един от петте отпечатъка, нужни за извършването на сравнение. Частичният доклад обаче беше готов. В него имаше притеснителни неща. Патоложката беше открила няколко лилави на цвят влакна, които беше изпратила в главната лаборатория. Твърдеше, че ръката е отрязана с трион и в момента на отделянето й жертвата вероятно е била жива.
Всички тези факти намалиха гнева на началника на Кафъри. Той даде приоритет на случая, а отделът за тежки престъпления изпрати трима души в съвещателната зала в Кингсууд — двама детективи и един цивилен разследващ — пенсиониран полицай — плюс криминолог и офицер за свръзка. Кафъри вече имаше сериозна подкрепа — четирима души щяха да го чакат в осем на кея, готови да разпитат всеки, който работи в района или просто е минавал наблизо. Днес пристанището щеше да гъмжи от полиция.
Кафъри смачка чашата за кафе и се канеше да тръгне за срещата с хората си, когато шумът от лодката го спря. Движеше се бързо към понтона. Флий стоеше на носа със свалена маска и се взираше в мястото до стената на пристанището, което беше привлякло вниманието й преди пет минути. Щом се приближиха достатъчно, Дъндас изгаси мотора и извъртя лодката успоредно на стената. Флий се наведе напред, сграбчи стъблата на бурените, които растяха по мъхестата стена, и издърпа лодката още по-близо до нея. Опря ръце на зида и започна да го оглежда намръщено.
— Какво има? — попита Кафъри и погледна към покритата й с качулка глава, тъмна и лъскава като на малък тюлен. — Намери ли нещо?
— Не, но стигнах до един извод.