— Какъв?
— Показанията на свидетеля — каза тя, дишайки тежко. — Чел ли си ги?
— Само набързо. Защо?
— Твоят началник говори за тях на инструктажа. Още от самото начало ми се стори, че има нещо притеснително. — Тя присви очи и се взря в каменния зид. Разчисти водораслите и се вгледа отново. Поклати разочаровано глава. — Не мога да разбера как е успял да види ръката. И другите от екипа се чудят.
Тя се премести нагоре по стената и зарови пръсти в мъха. Кафъри направи няколко крачки, за да я последва.
— Този въпрос все още те притеснява?
— Вчера във водата нямаше никаква видимост. Не ми е ясно как е забелязал проклетата ръка.
Нещо привлече погледа й и тя застина. Седна на кърмата и започна да човърка по покритите с мъх камъни. Опря крак на понтона и придърпа лодката още по-близо до стената. Дъндас се беше опрял на понтона и се опитваше да поддържа лодката стабилна. Флий изсумтя доволно и посегна към зида. Кафъри се наведе още напред, но видя единствено раменете й, извитата й настрани глава и съсредоточеното й лице. Ръката й потъна дълбоко в стената.
— Още те притеснява този въпрос, а?
Флий кимна. Погледът й беше зареян като на човек, който работи опипом.
— Да, а освен това каза, че нямало… — Ръката й проникна още по-навътре. — Каза, че нямало никого на кея, нали?
— Така е, доколкото знам. Може би е плувала на повърхността.
Флий погледна към него. Сините й очи го стреснаха. Чак сега забеляза, че в тях има нещо диво. Тя отново сведе поглед и той вече виждаше само качулката й и бърникащата в стената ръка.
— Отрязаната ръка не може да плава — каза тя. — Просто е невъзможно. Дори и да е започнала да се разлага.
Замълча и извади ръката си от дупката. Държеше буца черна кал с полепнали по нея листа. Остави мръсотията на понтона и започна да човърка с пръст в нея.
Лицето й беше напрегнато, сякаш правеше опит да се сдържа да работи бавно.
Отново погледна Кафъри с блестящите си сини очи.
— Дори и да е започнала да се разлага, а в нашия случай не е така, ръката пак не може да се задържи на повърхността.
— Защо?
— Защото е твърде тежка, има много кости и малко плът. А дори и да беше се образувал достатъчно газ, целостта на кожата е нарушена, така че той нямаше да се задържи в нея. Без газ тя ще потъне. — Отново напъха ръка в дупката. Кафъри усещаше миризмата — на канал и застояло. Този път Флий вкара ръката си до рамото. Лицето й беше притиснато до стената, а бузата й — изкривена от натиска. — Което означава, че той или лъже, или…
— Да?
— Или ръката е била носена от течението и свидетелят случайно е видял как тя потъва. Вчера сутринта валя, така че има вероятност да е дошла от някой отточен канал. — Флий направи гримаса при опита си да хване нещо. Изпъшка леко, подпря се със свободната си ръка на стената и се отдръпна назад, като издърпа ръка от дупката. Още една топка кал се появи на понтона. Флий погледна в дупката. Ръкавите на водолазния й костюм бяха покрити със зелен мъх и тиня. — Отточен канал като този тук.
10.
25 ноември
Мина известно време и въпреки колебанията Моси достигна до извода, че от него не се иска кой знае какво.
Идеята е следната — те ще му вземат малко кръв, без обаче да му причиняват големи наранявания. Няма да е някакво извращение, като например да го изчукат така, че да започне да кърви. Вместо това ще използват игла. Скини приготвя всичко необходимо — спринцовка и тръбичка, която води до нещо подобно на катетърна торбичка. Ще използват някоя от здравите му вени. Ще напълнят торбичката, което вероятно ще отнеме около двайсет минути, и след това той ще може да си почине, да получи дозата си и дори чаша чай или биричка, ако желае. Във всеки случай ще може да си тръгне, когато поиска. Ще получи две хиляди лири и торбичката с хероин, която Скини разнася насам-натам. На излизане от сградата трябва отново да носи маска, а те ще го закарат където пожелае. Защо пък да не им повярва? Хората дават кръв безплатно, нали? И какво? Защо, по дяволите, да не продаде малка част от себе си, от която няма полза, след като толкова дълго време е продавал задника си? Това е просто нова вариация по темата. Толкова е топло тук вътре. Замирисва на готвено и изведнъж той се сеща, че не е ял нищо от предната нощ.
Моси ляга на канапето и пали един тънък джойнт, докато в това време Скини вкарва иглата. На втория опит успява, но когато вижда, че кръвта потича, дърпа твърде рязко. Моси изругава.