— Къде се вливат?
— Някои от каналите се вливат в пристанището, други — в подводните реки, а за да са още по-сложни нещата, останалите отиват право в градската канализация. — Тя посочи към моста Клифтън, който минаваше над мрачната долина. Работниците пуснаха струята и от отвора на канала започна да шурти мръсна вода, която при падането си в пристанището тласкаше сала напред-назад. Флий повиши глас, за да надвика шума. — Помпената станция на северната преграда е ето там. Точно под моста.
— Северната какво?
— Едната от канализационните системи. В Бристол има две — северна и южна. Тук е северната, но това не означава нищо, защото по-голямата част от отводнителната система е независима. Така е в повечето градове. Този… — Тя прокара пръст по един от показаните канали, който започваше от пристанището, минаваше край входа на ресторанта и завършваше три метра по-надолу, до пътя. Беше посочено, че в края му има шахта. — Този не отива под земята. Само така изглежда, защото тече насам.
— Там сме — извика един от работниците. — Намерихме го. — Кафъри и Флий погледнаха към него. Мъжът с обеците държеше с две ръце маркуча над главата си. Очите му бяха присвити, а лицето му — извърнато настрани от изливащата се вода. — Набарахме го.
— Какво е? — Кафъри приближи към него и се опита да надвика шума от водата. — Знаеш ли какво е?
— Не мога да кажа — изкрещя онзи. — Доста нагоре е, най-малко на десет метра. Ще се наложи да погледнем вътре.
Кафъри наблюдаваше как Дъндас приготвя камерата. Тя беше подвижно прикрепена към сонда на колелца и свързана с петдесетметров кабел към портативен екран, който имаше жълто водоустойчиво покритие. Щом работниците изтеглиха сала си назад, лодката на водолазния екип приближи, зае позиция и Флий започна внимателно да вкарва камерата в отвора.
Включи дистанционното и камерата тръгна по дългия път нагоре по канала. Всички мълчаливо гледаха екрана. Чуваше се само скърцането на кабела, докато се развиваше бавно от макарата. Камерата беше цветна и имаше две вградени лампички. Проправяше си път в зловещия мрак, удряше се в преплетени корени и минаваше през ослепителна слънчева светлина, когато отгоре имаше решетка. Върху обектива й често падаха пръски вода. До железопътната линия, която минаваше покрай къщата на Кафъри, също имаше отводнителни канали. Полицията беше търсила в тях тялото на Юан и затова Кафъри и до ден-днешен имаше проблеми с каналите.
— Виж това — измърмори един от работниците, докато се взираше в отвора на канала. — Проклетото нещо е порутено. Отклонява се в различни посоки.
Флий работеше спокойно. Поглеждаше ту към чертежите, ту към отвора на канала, като следеше и екрана.
— Това са пет метра — каза тя. — И какво? Вие достигнахте до нещо на десетия метър?
— Десет и половина.
Всички мълчаливо гледаха към екрана, очаквайки всеки момент камерата да завие зад ъгъла и да се появи някакъв образ. Вероятно всеки от тях имаше различни предположения, в ума на Кафъри обаче имаше друг образ. По време на детството си, докато лежеше буден през нощта, той си мислеше за минаващата наблизо железопътна линия. Чудеше се къде Пендерецки е заровил Юан. Винаги си представяше, че брат му лежи по гръб и очите му са отворени. Дори и сега очакваше първо да се появят очите, да изплуват от тъмнината, мрачни и безизразни, с изсъхнали роговици.
— Девет — прошепна Флий. — Девет и половина. Десет. Десет и…
Тя спря камерата. На екрана се беше появил образ. Притаили дъх, всички се скупчиха, за да видят какво е това.
Не беше част от човешко тяло, както очакваха. Отне им няколко секунди да разберат, че е просто струпване на камъни, тиня, корени и почва.
— Това е запушването ви — рече тя.
— Прилича на пропадане — каза един от работниците. — Срутил се е.
— Можеш ли да го заобиколиш?
— Мисля, че мога. — Флий започна да натиска разни бутони и на екрана се видя как камерата се блъска в един камък, изкачва се по него, а после пада. — Ако успея само… — Тя направи още три неуспешни опита. На четвъртия малката камера успя да се изкачи по наноса и се спусна от другата страна, цопвайки във водата. Картината се влоши, виждаха се единствено пръски тиня. Флий продължи да направлява устройството, като го спираше от време на време, за да огледа всички пукнатини и неравности. След около пет минути камерата се удари в някаква стена и спря.