— Малък и зъл — промърмори той, докато гледаше снимката. Малък и зъл, защото не разбира смисъла на опрощението, защото за него опрощение е безсмислена дума. Отиде до прозореца, постави ръка на стъклото и се загледа навън.
Къщата се намираше върху наклонен карстов терен, а в основата на склона имаше малък селски път, набразден от естествени пропадания на почвата и древноримски мини за олово. Около дупките растяха водолюбиви растения — острица и блатен невен. На половин миля надолу по пътя имаше свинеферма, а само на няколкостотин метра от последните къщи — четири кръгови неолитни насипа, които слуховете свързваха с древни ритуали. Странно и отдалечено място, на което бе дошъл, за да опознае злобата в себе си и да се опита да я изчисти.
Нещо в ъгъла на периферното му зрение помръдна. Той не предприе нищо, просто стоеше и слушаше блъскането на сърцето си. След това се обърна бавно към телевизора. Беше изключен, но стаята се отразяваше в него — отворената врата и покритият с килим коридор, лицето му и леко празният му поглед, прозорците и минаващите през тях слънчеви лъчи. По отражението трудно можеше да се определи дали нещо е помръднало в стаята или в градината. Нервите му бяха изопнати, очакваше движението да се повтори. Измина повече от минута и точно когато се канеше да отдаде всичко на въображението си, чу потракване зад гърба си, а след това — трясък.
Обърна се. Снимката лежеше на пода. Навсякъде се търкаляха парченца стъкло, рамката се беше разкачила, а малките й винтчета бяха изскочили навън. Въпреки цялото старание, което беше вложил, снимката не искаше да стои на стената. Той се приближи и постави пръст в дупката. Дюбелът се беше измъкнал заедно с част от мазилката. Огледа притихналата стая — слънчевото петно на пода, телевизора, а след това гърба на снимката. Пое си дълбоко дъх няколко пъти и си каза, че е идиот. Пълен идиот, защото мисълта, която изникна в съзнанието му, беше абсурдна. Как е възможно един бездушен предмет, каквато е една къща, да го мрази?
Тиг живееше в една от най-високите сгради в Бристол — брулен от ветровете жилищен блок, боядисан в червено и синьо, от който се виждаше целият град. Половината от апартаментите бяха празни, разбити и ограбени, с обковани с дъски врати. Щом излезе от колата, Флий забеляза, че мястото изглежда съвсем пусто. Само един дребен чернокож мъж мина покрай нея. Ръцете му бяха в джобовете, а очите — извърнати встрани. По тези места хората избягват да се гледат в очите.
Тиг открехна предпазливо вратата. Изглеждаше леко объркан, сякаш беше спал. Мускулестото му тяло беше облечено в черно трико.
— Здравей!
— Здравей! — отговори той, търкайки очи с юмруци.
— Извинявай, че се забавих. Имах доста проблеми в работата тези дни. Ти добре ли си?
По времето, когато Тиг бе в затвора, съкилийникът му бе залял очите му с белина. Лявото се беше възстановило напълно, но дясното беше развило вторична глаукома. Очната му ябълка изглеждаше подута, а зеницата бе извита встрани. Тиг винаги търкаше пострадалото око, когато нещо го изнервяше. Около минута стояха така — той търкаше окото си, а тя го чакаше. След това Флий потрепери, скръсти ръце на гърдите си и се огледа притеснено.
— Тиг? Ще ме пуснеш ли да вляза?
Той се поколеба и погледна през рамо зад себе си. Коридорът беше претъпкан с какви ли не боклуци. Преди петнайсет години Тиг бе влязъл в затвора за опит за убийство и кражба с взлом. По това време бил хероинозависим, но за разлика от много други успял да се изчисти в затвора. След като излежал присъдата си, започнал да помага на хората, които се опитват да откажат наркотиците.
В течение на работата си бе установил контакти с различните етнически групи в района и дори за известно време представляваше интерес за операция „Атриум“ — полицейска инициатива, насочена срещу трафика на наркотици, извършван от ямайските банди. Тиг беше бял, но въпреки това полицията проучи връзките му и реши, че може да го използва като информатор. Интересът им не трая дълго, отдръпнаха се, когато разбраха, че той е всичко друго, но не и доносник. Щяха съвсем да се ошашавят, ако бяха разбрали, че един от най-близките му приятели е водолаз от полицейските части.