Флий се запозна с Тиг чрез гмуркането. По някакъв начин той беше събрал достатъчно пари, за да заведе четирима от клиентите си на начални курсове за водолази. Точно тогава Флий завършваше майсторската степен. Сприятелиха се само за два дни, но не гмуркането ги обединяваше, а нещо много по-неясно и трудно обяснимо. Обединяваше ги чувството, че са пострадали от живота, и мисълта, че трябва да се държат отговорно, за да изкупят дълговете си. Отговорностите на Флий бяха работата и Том, а на Тиг — работата и майка му.
Майка му беше малко смахната, нищо официално, но щом осъдиха Тиг, чашата й преля. След като излезе от затвора, той се премести да живее тук, като се грижеше за нея и за боклуците, които тя трупаше постоянно. Всички знаеха, че това бавно го побърква.
— Идеята ми беше да се срещнем някъде навън — каза той.
— Опитах се да ти звънна, но дори и да има къде да отидем в тази част на света, нямам никакви пари, а ти каза, че искаш да поговорим… — Носът й течеше и тя го избърса нетърпеливо. — Тиг, по дяволите, студено ми е. Изобщо не ми пука за майка ти, ако това си мислиш.
Той я огледа внимателно, притисна лице към касата на вратата и се вторачи в нея. Дясното му око бе извито настрани.
— Трепериш — каза той. — Какво ти е?
— Студено ми е. Виж какво, дойдох да поговорим. Ти ме помоли, ако си спомняш?
Той посочи към краката й.
— Стой там. Ето там. Ще проверя дали всичко е наред и ще дойда.
Изчезна в слабо осветения коридор и я остави на прага. През процепа се виждаха олющени тапети. Флий се сгуши в якето си и започна да пристъпва от крак на крак. От коридора се носеше миризма на застояло, а в едната от стаите звучеше зле настроено радио. Майката на Тиг винаги слушаше полицейските честоти. Все казваше, че иска да е с един ход пред тях, ако решат да я заловят. Според нея по улиците пъплеха хора, които искат да я вкарат в лудницата. И тъй като сега полицейските честоти бяха кодирани, тя слушаше шума. Нестандартно мислене имаше тази жена.
След няколко минути Тиг се появи отново, включи лампата и откачи веригата на вратата.
— Мама не спи. Нещата винаги са зле, когато не спи — каза той и отстъпи назад, махайки с ръка към дъното на коридора. Килимът изглеждаше непран с години. — Когато не спи, е така.
Отидоха в кухнята, където имаше купчини мръсно пране и евтина ламинирана маса, върху която бяха поставени комплект за сол и пипер и бутилка кетчуп. Тиг включи чайника и пусна газта на готварската печка, за да позатопли малко помещението. Махна дрехите, които бяха нахвърляни върху един от столовете, и покани Флий да седне. Тя се намести мълчаливо, а миризмата на газ и мръсотия я удари в носа. Торбичката с гъбите все още беше във вътрешния джоб на якето й, твърда и грапава, притисната до гърдите й. Напомняше й за майка й и за теменужките.
Тиг направи чай с мляко, намери пакетче фъстъци, скъса го със зъби, после изсипа фъстъците в купичка и ги бутна пред нея.
— Какво става сега? Нещо в работата? Нещо ужасно ли се е случило? Чак ми е чудно, че не миришеш на трупове.
— Не прекарвам целия си живот в местене на трупове.
— Само по-голямата част.
Прииска й се да му каже, че точно сега има най-голяма нужда от защитно облекло, но се въздържа. Сгуши се в якето си, защото в кухнята ставаше течение и беше доста студено.
— Прав си. Имахме находка тези дни. Е, не от най-гадните, но сравнително гадна.
Тиг взе шепа фъстъци и бавно започна да ги подрежда върху дланта си.
— Как така сравнително гадна.
— Намерихме две ръце.
— Ръце? — възкликна той и я погледна.
— Под един от ресторантите на плаващото пристанище.
— Без тяло?
— Без тяло.
— В бристолското пристанище?
— Точно това казах.
— И как, по дяволите, са се озовали там?
— Де да знаехме.
— Знае ли се чии са ръцете?
— Не.
— Кой ресторант?
— Срещу кея Редклиф — каза тя и бръкна в купичката, като се чудеше дали е безопасно да яде каквото и да било тук. — „Ровът“.
— „Ровът“? — Тиг подсвирна леко с уста. — Знам го. Познавам човека, който го държи. Африканец. Той ми даде голяма част от капитала, с който започнах.
— Е — каза тя, мятайки няколко фъстъка в устата си, — това е достатъчно добър повод да поговоря с теб по въпроса, нали?
Той въздъхна.
— Просто се позаинтересувах, това е всичко.